На осмата неделя след Великден се отбелязва християнският празник Петдесетница.
На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Господ Иисус Христос основава църквата си на земята чрез изпращането на Светия Дух. Според библейското предание на 50-тия ден след Пасха в Ерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай.
Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Иисус Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата на всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие - слизането на Светия Дух - всяка година на този ден. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота. За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
Какви са традициите?
Литургията на този ден е с особено тържествен характер. Тя се слива с вечернята, а в края ѝ свещеникът разпръсква над вярващите осветена орехова шума – символ на слизането на Светия Дух. Листата се отнасят вкъщи и се пазят върху иконата или кандилото до следващата Петдесетница.
В българската народна традиция ореховите листа са с особено значение. В различни краища на страната – жените разстилат свежи орехови листа по пода на църквата, коленичат върху тях и затварят очи, вярвайки, че така могат да „чуят “ или „видят “ своите починали близки. След службата листата се занасят на гробищата, където се разстилат върху гробовете.
В някои краища на България се използва и липова шума. Тя намира приложение както в дома, така и в стопанството – използва се за предпазване от молци, поставя се между тъкани и дрехи, служи като естествен репелент срещу вредители в хамбарите, а също и за здраве на животните и хората. При болест липовата шума се пали, а с получения дим се „прекадява“ болният, вярвайки се, че това ще помогне за изцеление.
На Петдесетница хората се събирали на обща празнична трапеза. На масата задължително се слагала нова покривка, символизираща ново начало и берекет. Домакинята приготвяла ястия с млечни продукти, месо, компоти и плодове, подчертавайки изобилието и празничния характер на деня.
На този ден не бива да:
Работите
Копаете в градината или на нивата
Строите или правите ремонт
Влизате в конфликт
Гадаете или правите магии
Пиете алкохол или се храните прекомерно
Ядете сладкиши
Организирате шумни празненства
