Днес Българската църква почита свети Яков и и свети Игнатий.
Свети Яков бил родственик на Иисус Христос, братовчед, затова според еврейския обичай е наречен брат Господен. Станал последовател на Христос като един от 70-те апостоли. Но Яков не проповядвал вярата по други страни като останалите апостоли.
В първата християнска църква го оценили като мъдър и благ по душа Христов ученик и затова бил поставен за пръв епископ в Йерусалим. С вяра, любов и преданост Яков се грижил за спасението на душите на вярващите в Христос.
Новообърнатият във вярата Савел, после наречен Павел, посетил почитания апостол Яков в светия град и споделил с него за своето обръщане към вярата. А едно от най-интересните послания в Новия Завет е това на Яков. То отразява неговия голям пастирски опит. Много жители на града и поклонници приемали вярата. Наред с учителната дейност Яков полагал усилия и за бедните, и страдащите.
Това обаче предизвикало недоволството на онези от евреите, които се страхували от малката, но жива и миролюбива общност.
Един ден те хванали кроткия църковен пастир свети Яков и го блъснали от покрива на йерусалимския храм. И макар да оцелял, той бил жестоко доубит от обезумялата тълпа. Запазена е литургия с неговото име, която се служи на днешния му празник.
Свети Игнатий, роден през 799 г. като син на ромейския император Михаил I, бил кръстен Никита. Но после заговорници го отстранили и заточили в манастир. Надареният и високообразован младеж станал монах с името Игнатий.
След победата над иконоборците при императрица Теодора, Игнатий бил избран за Цариградски патриарх. Бил мъдър и предан на дълга си патриарх, заради което и пострадал неведнъж.
Свети Игнатий изпратил свещеници за новопокръстена България, а през 870 г. ръководил събора, дал независимост на Българската църква.
