Днес православната църква почита преподобна Теодора Александрийска, която живяла в петия век. 

Тя се омъжила се за добър човек и животът на младите съпрузи протичал в мир и благополучие, на които дяволът завидял. Затова въвлякъл Теодора в прелюбодеяние. Веднага след това тя се опомнила и изпаднала в такова душевно сътресение, че започнала да се бие по лицето и да си скубе косите.

Мъчена от съвестта си, тя отишла при позната игумения в близък девически манастир. Разказала й за греха си. Изразила отчаяние, че Бог няма да се смили над нея. Но с мъдро майчино слово игуменията успяла да я убеди в Божието милосърдие. Спомнила тя на Теодора примера с евангелската грешница, която умила със сълзи нозете на Спасителя и получила от Него прошка за греховете си. Развълнувана дълбоко и изпълнена с надежда за неизчерпаемата Божия благост, тя възкликнала: "Вярвам в моя Бог, майко игуменио! Вече няма да върша тоя грях, а сторения, според силите си, ще се постарая да загладя!"

Теодора намислила да отиде в манастир и то в мъжки манастир, където трябвало твърдо да се бори с изкушенията на плътта и да устои в борбата като победителка. В такъв манастир тя решила да измоли прощение за своя тежък грях. Но възможно било съпругът й да не се съгласи и да поиска да й попречи, затова, когато той отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала бързо града, отправяйки се към мъжки намастир.

Спряла пред вратите му и помолила вратаря да съобщи на игумена, че желае да посвети своите дни в служба на Бога, но игуменът заповядал да не се отваря манастирската порта.

"Нека младият гост остане през тая нощ вън от манастира. Ако намерението му е искрено, той няма да се отдалечи от светата обител.", казал той. Настъпила нощта, а покрай Теодора започнали да бродят зверове. Но тя издържала на изпитанието и не мръднала от вратите.

Сутринта се явила пред игумена, като се представила с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я приемат в числото на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи, но тя настоявала и размислил.

Настъпили за Теодора дни на изпитание и на велики подвизи. Братята се чудели на нейните всенощни молитви, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й участие в общите трудове. Скоро тялото й, някога осквернено, станало видим съсъд на Божията благодат, вместилище на Светия Дух.

В манастира тя преживяла осем години. Получила благодат да върши чудеса, но един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Игуменът наредил, че ако се наложи по пътя да пренощува, да спре в Еннатския манастир. Така се стекли обстоятелствата, че тя наистина трябвало да пренощува в този манастир, но в същото време в манастирската страноприемница, където се установила Теодора, била и дъщерята на игумена на този манастир. Прелъстена от красотата на мнимия монах, дъщерята на игумена през нощта започнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние, като не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж.

Получила решителен отказ, тя извършила греха с друг гост и тъй забременяла.

Минало време и станало ясно, че дъщерята на игумена му е бременна. Смутен и разтревожен, започнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката посочила монаха Теодор. Бащата с укор съобщил това на игумена на манастира на Теодора.

Така дъщерята на игумена родила момче, което оставила пред манастира на Теодора, укорявайки рожбата в нечист живот. Монасите от нейния манастир решили да изгонят Теодора и рожбата. Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила недалеч от него в една тясна бедняшка колиба. Овчарите, които пасели стадата си наоколо, се съжалили над нея. Давали редовно мляко за детето. А сама тя се хранела само с диви треви.

След седем години монасите се съжалили и помолили игумена да прости изгнаника. Затворили Теодора в в една килия с детето, където прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на страх Божи.

Настанала суша. Всички реки и езера наоколо пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един кладенец, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца Света Теодора постоянно се молела на Всевишния в кладенеца да има вода.

Когато пристигнала, той бил пълен с чиста вода. Когато занесла на монасите, казала, че кладенецът не е пресъхнал, благодарение молитвите на игумена.

Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора, когато тя разклира на монасите за себе си. Погребали я в светата обител. Вестта за дивната подвижница стигнала до мъжа й, който с божия помощ стигнал в манастира в деня на нейната кончина. Пленен от нейния пример, той приел монашество в същата обител и се поселил се в нейната килия. 

Днес имен ден празнуват: Теодора, Теди, Дора, Теодор и Тео.