Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Известен е още като Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност.
Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.
Празникът се чества се винаги в неделя, 49 дена преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н.
До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят прошка, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри.
На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“: на конец, окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен.
Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел.
Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен из различните области, в различни варианти. Вечерта се палят огньове и след като прегорят, се прескачат от мъжете.
