По-високи имотни данъци, по-строг бюджет и по-внимателни разходи – това е посоката, която икономистите поставят пред правителството. Годишният доклад за 2025 г. на Съвета за икономически анализи (СИА) към Министерския съвет не оставя много място за интерпретации: икономическата политика трябва да се пренастрои към повече дисциплина, по-реалистични приходи и по-целенасочена подкрепа.

Зад тези изводи стои конкретен проблем – ограничените инструменти за влияние върху икономиката. В тази среда основната тежест пада върху фискалната политика, което означава, че решенията за данъци и разходи стават ключови за стабилността. Именно затова докладът поставя силен акцент върху нуждата от по-консервативен бюджет. Според анализа, поддържането на високи дефицити и разширени разходи носи риск от допълнителен инфлационен натиск и отслабване на финансовата устойчивост.

Един от най-конкретните инструменти, които икономистите изваждат на преден план, е имотното облагане. Данъчните оценки в България изостават значително от пазарните цени, което на практика ограничава приходите на общините и създава изкривявания. Предложението е за тяхната актуализация, както и за преразглеждане на таксите при сделки с имоти. Формално това е техническа промяна, но ефектът е ясен – по-високо облагане в сектор, който дълго време оставаше сравнително щаден.

Паралелно с това докладът разглежда и възможности за стимулиране на икономическата активност, но по по-прецизен начин. Вместо общи облекчения се обсъждат насочени мерки – например по-ниски осигурителни ставки за работодатели, които създават работни места в експортни сектори и в по-слабо развити региони. Така фискалната политика се използва не само за стабилност, но и за корекция на икономическите дисбаланси.

Темата за доходите също присъства, но с ясен фокус върху уязвимите групи. Икономистите посочват, че при засилен инфлационен натиск най-силно засегнати са домакинствата с фиксирани доходи, основно пенсионерите. Затова се допуска необходимост от по-осезаемо увеличение на пенсиите, но като целенасочена мярка, а не като част от общо разширяване на разходите.

Отделен акцент е развитието на капиталовия пазар. Според анализа икономиката остава прекалено зависима от банковото кредитиране, докато фондовата борса е с ограничена роля. Затова се предлагат конкретни стъпки – намаляване на разходите за инвеститори, улесняване на достъпа за чуждестранни участници и покриване на част от разходите за листване на компании. Целта е част от спестяванията да се насочат към инвестиции, а не основно към имоти.

В обобщение, докладът на СИА към Министерския съвет очертава ясна промяна в приоритетите. По-малко разходи „на широка ръка“, повече фокус върху устойчивостта, и данъчна система, която по-точно отразява реалната икономика. Това е рамка, в която растежът остава важен, но средствата за постигането му стават значително по-ограничени и по-внимателно подбрани.