Да се преразгледа и преосмисли промяната в дефиницията на „действителен осигурителен стаж“ като се спазва принципа тя да обхваща само реално отработено време по трудово, служебно или друго правоотношение. Това е една от мерките, които предлага Министерството на труда и социалната политика в анали, разработен от работна група с участието на представители на министерството Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Ако не бъде направено разграничение между реално положен осигурителен стаж и действителен стаж, се стига до ситуация, при която едно лице би имало право на пенсия за трудова дейност от всеки вид, без реално да е отработен нито един ден, дори и без никога да е сключван трудов или друг договор, въз основа на който да е осъществявана трудова дейност.

Друго предложение в него е да се отмени включването на ковид добавката от 60 лева, която стана част от пенсиите. С оглед запазване на връзката между осигурителния принос на лицата и размера на пенсията, която получават и за ограничаване нарастването на неприсъщите разходите на пенсионните фондове, да се отмени ал. 18 в § 7ж от ПЗР на КСО, на основание на която при 43 отпускане на всяка пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 1 юли 2022 г., след изчисляването на размера ѝ по реда на КСО в него се включва сума от 60 лв. – сума, която вече е изиграла своята роля в постковидния период, пише в анализа.

По отношение осъвременяването и преизчисляването на пенсиите се предлага ежегодно прилагане и стриктно спазване на разпоредбата на чл. 100 КСО за осъвременяването на пенсиите, която дава възможност нарастването на пенсиите да отразява ръста на доходите /чрез нарастването на средния осигурителния доход в системата/, както и да компенсира влиянието на инфлацията през предходната календарна година.

Предлага се и подобряване на механизма по т. нар. швейцарско правило, като е възможно да се промени “тежестта“ на двата елемента, които се вземат предвид при определяне процента на нарастване размера на пенсиите – ръстът на средния осигурителен доход и хармонизираният индекс на потребителските цени. Може да се предвиди осъвременяването да се провежда не от средата на годината, а например от началото на второто тримесечие на годината. Във всички случаи обаче, не бива да се изземват финансовите възможности за подобряване адекватността на пенсиите чрез повишаване приноса на всяка година осигурителен стаж, което държи сметка за спазване на основния осигурителен принцип – принос-права.

Друга мярка предвижда въвеждане на задължение за българските граждани, за които не се прилагат международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурносту и на които настоящият адрес е на територията на друга държава да представят веднъж годишно пред пенсионните органи декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България.

Да си въведе адължение за лицата, които получават пенсиите на други лица с пълномощно, при всяко получаване на пенсия да декларират, че упълномощителят им е жив.
Предлага се за всички пенсии за трудова дейност да се увеличи тежестта на стажа без превръщане (например на 1,4%) при запазване на процента 1,2 за превърнатия стаж, включително за отпуснатите до датата на изменението трудови пенсии.

Друга сериозна мярка, включена в анализа, предвижда пенсиите, несвързани с трудова дейност, да се трансформират в месечни финансови помощи, отпускани и изплащани по реда на законодателството, уреждащо социалното подпомагане. До реализацията на тази мярка условието за отпускане на социална пенсия за старост от ДОО за годишен доход на член от семейството може да бъде въведено като условие за продължаване изплащането на този вид пенсия. За целта лицата с отпуснати социални пенсии за старост да представят в НОИ веднъж годишно декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството, пише pariteni.

Според авторите на анализа се налага необходимостта да се обсъдят възможностите за повишаване размера на осигурителната вноска за пенсии. Ефектът от увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ върху приходите на ДОО е значителен. Повишаването размера на осигурителната вноска с 1 на сто от 1 януари 2025 г. би довело до нарастване на приходите в ДОО от 6,4% на 6,7% от БВП още през същата 2025 г. Размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, който до 2027 г. се очаква да надхвърли 48% от общите разходи, при посоченото увеличение намалява с 2,4 пр.п. още през 2025 г.

Минималната пенсия да не повишава административно, а по швейцарското правило, както останалите пенсии. Като в законодателството в областта на социалното подпомагане да се регламентира социална подкрепа за пенсионери, които получават доходи (а не само пенсии) под линията на бедност и нямат възможност да се издържат сами. В същото време да отпадне максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките съм тях, предлагат още в анализа.

Сред другите мерки в него са да се повиши тежестта на една година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формула. Както и да се увеличи процентът на добавката от Учителския пенсионен фонд, изплащана на лицата, работили на учителска длъжност, които се пенсионират по общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, а не са се възползвали от възможността за ранно пенсиониране.

След 2040 г., когато възрастта за пенсиониране на жените и мъжете вече ще бъде изравнена на 65 години, в резултат на процеса на застаряване на населението и на очакваната по-висока средна продължителност на живота, фискалният натиск върху държавната пенсионната система ще се увеличи и относителният дял на разходите за пенсии от БВП ще започне да нараства, като до 2060 г. ще достигне 10,8%.

Балансът на ДОО ще остане отрицателен през целия период до 2070 г. Трансферът за покриване на недостига от средства, който за 2023 г. е 5,3% от БВП, ще достигне 6,2% през 2026 г. и 2027 г., след което ще започне да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 4,7% около 2040 г. Нарастването на разходите за пенсии през втората половина на периода ще доведе до необходимост от увеличаване на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, като до 2070 г. се очаква той да надхвърли 5,0% от БВП.

Мотиви

Според авторите на анализа за бъдещата финансова устойчивост на ДОО е важно нарастването на разходите за пенсии да не изпреварва нарастването на приходите от осигурителни вноски, а защитата на най-уязвимите от пенсионерите трябва да се постига, без да се подценява и пренебрегва важността на принципите, въз основа на които функционират разходопокривните пенсионни системи.

Демографските процеси ще бъдат основният източник на финансова нестабилност за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 г. тези лица вече ще бъдат 55.

Ще нараства и средната продължителност на живота. За ДОО застаряването на населението води до намаляване броя на хората, които правят вноски в системата за сметка на онези, които черпят права от нея. Стойността на т.нар. „системен коефициент на зависимост“ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност до към 2040 г., след което ще започне да нараства, достигайки до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица в 2060 г. Намаляващият брой на осигурените лица и промените в тяхната възрастова структура ще ограничават възможностите за нарастване на приходите от осигурителни вноски в ДОО.

При допускането, че размерите на осигурителните вноски остават на настоящото ниво, в средносрочен план средният размер на осигурителната вноска в ДОО (за всички рискове) плавно ще намалява, доколкото лицата, родени след 31 декември 1959 г., осигурени в универсалните пенсионни фондове (УнПФ) и поради това осигуряващи се в ДОО с 5 пр. п. по-нисък размер на вноската ще заемат все по-голям дял в общия брой осигурени лица. Родените преди 1960 г. ще излязат от пазара на труда още преди края на това десетилетие и тогава за запазване нивото на приходите в ДОО ще е от решаващо значение нарастването на осигурителните доходи да става с по-бързи темпове, отколкото намаляването по демографски причини на броя на осигурените лица.