„Мнозина ще ми кажат, че съм кръволок, но този човек е отнел два живота и имаше вероятност да отнеме още. Затова за мен е добре да знам, че когато някой застрашава сигурността на хората, се взимат бързи и адекватни мерки това да спре”, заяви още Тодоров.
Той беше категоричен също, че колегите му психолози от МВР са действали адекватно, когато са съобщили директно на сина на Зайков за смъртта на баща му. За това разказа неговата леля Надя Шишкова, сестра на убитата Милена Шишкова, която упрекна служителите на МВР, че са подходили твърде брутално към 14-годишния Стивън.
„Когато се е случило нещо трагично с даден човек, трябва да съобщиш на неговия роднина или близък новината за смъртта като факт. Задачата ти като психолог е да поемеш цялата последваща емоция на опечаления.
И след това да го подкрепиш и помогнеш да се възстанови. Не може да направиш викторина, докато той сам стигне до верния отговор, защото това щяло да го пощади”, категоричен беше Тодоров.
Предлагаме цялото интервю с криминалния психолог, който между 1999 до 2012 г. работи като началник сектор „Криминална психология” в Института по психология към МВР. Тодоров е участвал в разкриването на тежки престъпления, в преговори при взети заложници, както и за овладяване на критични ситуации.
Ето какво още каза криминалият психолог за драматичната ситуация, заради която цяла България бе на нокти дни наред:
- Г-н Тодоров, очаквахте ли подобна развръзка на операцията по издирването на заподозрения за двойно убийство Стоян Зайков-Чане, който накрая се самоуби?
- На мен повече ми се искаше да вярвам, че полицията е тази, която успява да отстрани Стоян Зайков като заплаха за обществото. Защото, като обикновен гражданин, за мен е добре да знам, че когато има такъв човек, застрашаващ сигурността на хората, се вземат бързи и адекватни мерки той да бъде спрян.
Да, много хора сега ще кажат, че съм лош и кръволок, но Зайков е отнел два живота и имаше вероятност да отнеме още. Затова някак си, може би с оглед на това което работя вече толкова години, няма как да съжалявам за смъртта му.
- Какъв е вашият коментар за Зайков. Мнението на криминалните психолози от МВР, които работеха по случая, беше, че той е тежък психопат, че е асоциален, затворен и е планирал убийството?
- Ако той по ревностни причини е извършил първото убийство на съпругата му, това означава, че е човек с лесно ранимо его, с тежък нарцистичен проблем. Такъв човек ще му бъде много трудно да се предаде или да се остави да бъде хванат. Така или иначе, да отнемеш човеши живот, само по себе си означава, че не си в нормата.
Ако отнемеш втори живот, вече със сигурност можем да говорим за наличие на психопатни характеристики. Когато се криеш 20 дни в гората като Тарзан, тогава вече можеш да си сигурен, че ги имаш. Хората сме социални същества и имаме нужда от най-близкото си социално обкръжение.
Когато ти се откажеш от всичко това и избереш самотата и отшелничеството, това вече говори що за човек си. Ако си го правил и преди години, вече с абсолютна сигурност този човек има психопатни характеристики.
- Луд човек ли е бил Зайков?
-Със сигурност този човек, за да не иска да се покаже толкова време и да се крие, си дава сметка какво е направил и какво го чака. Щом се страхуваш от това, значи не си луд
- Може ли ревността да превърне един човек в убиец?
- Ако става въпрос само за ревностни подбуди, това означава едно. Ако обаче има нещо друго около убийството на Милена Шишкова, това тотално променя нещата. Имам предвид, че тук там се прокраднаха мнения, че е намерено някакво количество наркотични вещества. Това тотално би променило психологическия портрет на Зайков.
- Защо Зайков се застреля след като 20 дни се укрива и отказваше да се предаде?
- Ние не знаем с какъв ресурс от муниции е разполагал, когато е бил обграден. Може това да му е бил последният патрон. Не знам, но е твърде вероятно.
- Роднини на Милена Шишкова казаха, че са изключително възмутени от поведението на криминалните психолози за директния начин, по който са съобщили на сина й, че баща му Стоян Зайков е убит. Става въпрос за репликата: „Всичко приключи! Баща ти е мъртъв”. Как се процедира при такъв случай? Когато трябва да съобщиш на едно дете, че някой от близките му е мъртъв?
- Това е много специфична материя, може би една от най-трудните части в нашата работа. Когато съобщаваш на някого, че с негов близък или роднина се е случило нещо лошо, трябва да го кажеш директно като факт. Задачата ти не е просто да го съобщиш, а да поемеш първоначално цялата тази емоция, която ще се стовари и излезе от човека.
Никога нямаш гаранции каква ще бъде тази емоция. Защото хората в силно стресови ситуации могат да реагират парадоксално. Могат дори да се разсмеят, но това ще е един невротичен смях. В никакъв случай не означава, че на човека отсреща му е весело.
Когато се съобщава подобна новина наистина се подхожда с търпение, емпатия и обгрижване. Но първото и най-важното е нещата да се съобщават такива, каквито са. Не можеш да направиш викторина и човек да стигне едва ли не сам до верния отговор, защото това ще бъде по-щадящо за него.
Да, ти ще му кажеш, че неговият близък е загинал. След което задачата ти всъщност е да оставиш човека да мине през емоцията. Пак казвам, при всеки случай е индивидуално. И след това вече да го подкрепиш. Да му помогнеш да се възстанови. После заедно да решите по-дългосрочно какво следва. За да може все пак фокусът му да бъде върху нещо градивно, а не върху това, което се е случило като травмиращото събитие.
- Все пак как оценявате поведението на вашите колеги криминални психолози?
- Чух , четох и гледах всякакви волни интерпретации на тази тема. Първо, изключително недостойно е по тази тема да се изказват колеги, бих ги нарекъл в кавички. Няма как един читав професионалист да се изказва, когато не е добре запознат със случая. И да дава квалификации. Единствено и само, обслужвайки собственото си професионално его.
Всяка една дума или фраза, извадена от контекста на едно такова събитие, може да звучи гадно. И това обаче е въпрос на интерпретация.
- Чуха се обвинения от роднините на Стивън Зайков, че той е бил държан гладен и жаден, за да съдейства на полицията при издирването на баща му.
- Категорично не приемам тези твърдения, защото това няма как да се случи. 100 процента съм сигурен в това нещо. Това са долни интерпретации за засилване на ефекта от търсеното внушение.
Много често изследваните лица по време на един такъв процес не искат да пият вода или да се хранят. Но съм сто процента сигурен, че нееднократно ще им бъде предложено това. Все пак не можеш да го накараш един човек да се храни или да пие, ако той няма такава необходимост.
Много често след такова интервю всъщност може вече да се усети. Защото по време на самото интервю човекът е активизиран. И това се прави абсолютно целенасочено, за да може да има някакъв резултат от това интервю. Когато тази активация приключи, той може да се усети, че е гладен и жаден. Но това не означава, че преди това умишлено е държан така.
- Кое е по-важно за психолога като в случая със Стивън Зайков. Да стигне до някаква информация или да се погрижи за психологическото състояние на детето?
- И двете неща са важни. Защото все пак имаш цел на това интервю, която трябва да постигнеш. Но в същия момент не трябва да се държиш безогледно с разпитвания.
Наскоро имах случай, при който едно дете е било на жертва на педофил. Издевателствата са започнали, когато е било на 12-годишна възраст. През цялото време се опитваше да прикрие кой е истинският извършил на престъплението. Доста дълго време говорихме с него, докато то накрая се отпусне и му спечелихме доверието да ни каже за виновника. И през цялото време детето не искаше нито вода, нито храна. Накрая, докато ни разказваше какво и как се е случило, естествено го преживя. Чак след това детето вече поиска да се нахрани и да пие вода, защото почувства глад и жажда.
- Имаше упреци към криминалните психолози и полицаите по случая в Костенец, че не са могли да извлекат достатъчно информация от сина на Стоян Зайков?
- Подобни изявления са ми много „любими”. На такива критици аз винаги има давам възможност да постигнат това, което аз или някой друг мой колега не е успял.
Нерядко ми се е случвало да работим покрай даден случай и примерно използваме някакви научни методи, за да можем да стигнем до истината. И накрая N-тия разследващ ми каже: „Според мен, не е тоя човек, който ти казваш, че е.“ И аз казвам: „Чудесно! Значи тогава знаеш кой е ? И той казва : „Ми, не, незнам…“. Значи, докато не знаеш кой е, не можеш да ми казваш кой не е!
Това съм го виждал много често в МВР, а и като цяло в България хората не се опитват да свършат по-добре работата. Опитват се да покажат, че някой друг не е свършил достатъчно работа, колкото те биха могли.
- А вие чухте ли се с вашите колеги, които работят със Стивън Зайков. Те чувстват ли се демотивирани, обидени и въобще как са тези хора?
- Когато денонощия наред си ангажиран с обществено значим случай, който приключи, ти така или иначе си изхабен. И когато върху теб се направят опити да се изсипят мръсотии е съвсем нормално да си демотивиран. Да си отвратен, да не искаш повече да се занимаваш с това. Да си на прага на бърнаут. Аз по-скоро се надявам, че това няма да им се случи и колегите ми ще намерят достатъчно сили и мотивация да продължат нататък. Не казвам всички, но голяма част от колегите ми, които продължават да работят в Института по криминална психология, наистина са страхотни експерти.
