Тунелът под

Стара планина

е приоритет от

национално и

европейско

значение

От години чакаме изграждането на тунела под прохода Шипка най-после да се случи или поне да започне, но то все остава в бъдещето. През 2013 г. дори имаше осигурено безвъзмездно европейско финансиране по Оперативна програма “Транспорт”, което беше спряно заради сериозни забавяния. През 2015 г. правителството реши, че строителството ще бъде поето от националния бюджет, обходът към тунела ще бъде готов до края на 2016 г. и през 2017-а вече ще започне и изграждането на самия тунел. И този срок мина и замина. Преди два месеца регионалният министър съобщи, че обходът за тунела под Шипка трябва да приключи до края на годината, а през 2019 г. да започне работата по тунела. А липсата на сигурна и бърза връзка между Северна и Южна България е повече от осезаема. Данните на националната статистика за миграцията между областите потвърждават важността на инфраструктурната свързаност на Северна и Южна България. Ако изключим столицата от сметките, защото

тя, естествено, привлича

най-много хора,

жителите от Северна България се движат основно в Северна България, а тези от Южна – в Южна. През 2017 г. 90% от хората, които са отишли да живеят другаде, са се преместили от своята си страна на Стара планина, а 10% са преминали Балкана. От изселилите се от Северна България 40 хиляди души са се заселили в област също от Северна България, а 5000 – в Южна. От изселилите се от Южна България 39 000 души са останали в област от Южна България, а 4000 души са отишли на север. Дори ако не броим тези, които се заселват в същата област, от която са се изселили, движението между Северна и Южна България е значително по-малко – около една четвърт от всички: хората се движат на запад и изток, но не и на север и юг през Балкана.

Проблемът на разделението между Севера и Юга има и ясно икономическо изражение. Изследването на ИПИ “Икономическите центрове в България” разглежда т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция. Докато на юг от Стара планина между всички центрове има “топла връзка” и те се преливат един в друг, в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика.

Причина за това може да се търси в липсата на магистрала по протежението на Севера. Наблюденията отиват и по-нататък и открояват откъснатостта между Северна и Южна България именно заради добри и бързи транспортни връзки. Наблюдава се струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са Сопот, Казанлък, Стара Загора и Раднево, а на север – Габрово, Севлиево и Велико Търново. Икономическите центрове от двете страни на Северна България обаче са рязко разделени и

почти не обменят

работна сила и

инвестиции

Така липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и на практика ограничава потенциала им за растеж.

Необходимостта от тунел под Стара планина е разпозната като приоритет не само от национално, но и от европейско и дори надевропейско значение, тъй като ще бъде част от коридор, които продължава през Истанбул към Близкия изток. Остава да се изгради или поне да се започне.

 

Зорница Славова, Инситут за пазарна икономмика