"Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от глад, страдания и жажда.
Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа….",
"Просяк", Михаил Лермонтов
Той е от Пловдив. Името му не е ясно. Младо момче, прегърнало съдбата на бездомник, което успя да трогне до сълзи една жена.
"Забелязах го вчера през прозореца. Докато излязох, момчето си беше тръгнало", разказва Марияна Николова в социалните мрежи.
Съдбата обаче имала план - щяла да ги срещне отново. Така още на следващия ден Мариана срещнала безименния просяк. Грабнала обувките на мъжа си без да мисли, взела чорапи, купила закуска и ги подарила ей така, за здраве. Безкористен жест, знак на доброта и подадена ръка - нещо, което не е особено познато в забързаното ни ежедневие.
Свикнали сме да подминаваме, подритваме отчаянието, дори и то да ни гледа право в очите.
"Носи 40 номер. Който разполага със запазени зимни обувки, може да му ги даде. Каза ми, че иска да работи, но не може, защото няма документи. Моля, ако в групата има социални работници, общински съветници, хора, които имат желание - нека помогнем на момчето", призова Марияна Николова.
