България - една много, много тъжна реалност, която се рисува с помощта на проблемна демографска статистика, липса на перспектива, липса на алтернатива.

За сънародниците ни, които решават да търсят пътя си с куфар в ръка и далеч от бащиното огнище, сме чували много. За някои говорят с уважение. Други пък се прочуват ту у нас, ту зад граница с лошо и се превръщат в онази част от българската диаспора в чужбина, която увеличава черното петно върху родината ни и лошата ни репутация.

Но монетата има и друга страна. Има хора - млади, перспективни, родолюбци, които просто обичат България и решават да търсят развитието си тук, у дома.

Библиотекарката

Името и е Елена Василева. Родена е преди 50 години във врачанското село Крапец. В него има само църква, малък супер маркет (който вероятно е по-скоро бакалия) и две кафенета, колкото да има пазарна конкуренция.

Някога имало и хлебозавод, но преди години затворил. От тогава няма и много работа - повечето хора се издържат със земеделие.

Въпреки това Крапец е едно от селата, в което нещата са поне донякъде наред - щом броят на населението остава постоянен. Демографската криза е далеч по-сериозна в някои от селата в Родопите, където например жителите са под 10 или ги няма никакви. Така някога пълни къщи са оставени да пустеят, а покривите се рутят все повече след всяка зима.

Крапец обаче е малко по-различно. Има добра връзка с два съседни малки града.

Преди две години Елена Василева създава библиотека. Ей така, почти от нищото, в едно малко българско село. За да създаде своя просветен оазис, жената трябва да се справи с мишки, боклуци…

Днес там се събират възрастни хора. Събират се и деца. И държи селото все така живо.

Социоложката

Пътят на Петя Славова минава през Софийски университет, където изучава “Социология”. После заминава за Белгия, където продължава образованието си. Решава обаче да се върне. Жената дълбоко се занимава с проблемите на българското село - защо се обезлюдяват районите и какъв е пътят за справяне с демограската криза.

Не била наред градската среда - счупени плочки и лоша правителствена политика, която се съсредоточава основно върху големите градове. Селата… селата са оставени на произвола.

Естествено - стратегии има, но липсват финансовите механизми за тяхното изпълнение, разказва самата Петя пред австрийското издание “Дер Щандарт”.

През последните години обаче се наблюдава една по-различна и доста положителна тенденция - все повече високообразовани българи, живели в чужбина, избират да се върнат обратно в родината си. Според някои предположения, това се отнася за около една трета от напусналите страната.

Петя също е една от тях, а причината да избере България е много, много проста - иска да направи живота тук по-привлекателен.

Детската учителка

От другата страна са децата на гурбетчиите. Не са един или два случаите, в които родители поверяват грижите за децата си на баби и дядовци, хващат куфарите и отиват да работят далеч от дома. В ромските семейства това са предимно мъжете.

В ромския квартал до софийския Западен парк Петя Младенова ръководи център, в който се полагат грижи за именно такива деца. Тя се старае да ги учи на български език и да им даде шанс за работа в бъдеще.

"Можем да станем част от голямата промяна, от която имаме толкова остра нужда", казва тя.

Инженерът

Борислав Петров прекарал няколко години в Швейцария. Доскоро живял е в Германия. Бил е ръководител на проекти в "Сименс" край Цюрих. Видял е светът, имал огромно бъдеще, но върпеки това решил да напусне работата си и да се прибере у дома.

През 2017 г. основава своя собствена фирма, която разработва идеи за така наречения “Интернет на нещата”. Прави го, защото по негови собствени думи сега е златен момент в България да се основават фирми. Особено такива. Не е тайна, че в сферата страната ни е позната като “Дигитален хъб на Балканите” и някак си нашата малка България успява да привлече интереса на редица предприемачи.

Фирмата на Борислав работи по проекти, като например ефективното напояване в селското стопанство. И макар да има само трима служители, Петров вярва в нейното бляскаво бъдеще.

"Засега България е дивият запад на Европа, но само след няколко години всичко ще е различно. Вече имаме добри поръчки и клиенти", споделя той.