Лошото състояние на пътищата продължава да създава сериозни проблеми на шофьорите у нас. Освен ежедневните нерви зад волана, неравностите и дупките често водят и до скъпи ремонти – спукани гуми, изкривени джанти и повреди по окачването.

Подобен случай сподели жителят на Перник Емил Стефанов, който публикува позицията си във Facebook. Той разказва, че само няколко месеца след като е вложил стотици евро в поддръжката на автомобила си, новите му гуми са били унищожени заради лошото състояние на пътна отсечка.

В публикацията си мъжът обръща внимание и на всички разходи, които шофьорите плащат – данъци, такси и технически прегледи, за да могат законно да използват автомобилите си. По думите му именно тези средства би трябвало да гарантират поддържани и безопасни пътища.

Вместо това обаче, само четири месеца след покупката на нови гуми, той се оказва с повреден автомобил и принуден да се прибере пеша.

Перничанинът поставя и въпроса за търсенето на отговорност при подобни случаи. Според него процедурите са бавни и сложни, а често шофьорите предпочитат просто да понесат финансовата загуба, вместо да влизат в дълги административни битки без гаранция за резултат.

Публикацията му бързо събира реакции в социалните мрежи, като много хора споделят, че са попадали в сходни ситуации заради лошото състояние на пътната инфраструктура.

Вижте и цялата публикация, споделена от  Емил Стефанов:

"През ноември дадох около 300 евро за четири чисто нови гуми – близо 400 евро с включен монтаж и баланс.
През януари коректно заплатих 200 евро годишен данък, за да имам правото да управлявам автомобила си – автомобил, закупен с доходи, върху които вече са удържани 20% данък, а впоследствие и още 20% при самата покупка.
Към това се добавят и редица допълнителни такси – еко такси, такси за номера и други административни разходи...
След това заплатих още 50 евро за технически преглед, за да удостоверя, че автомобилът ми е изправен и отговаря на всички изисквания за движение по пътищата – пътища, които би трябвало да се поддържат именно с тези събрани средства.
И въпреки всичко това, само четири месеца по-късно новите ми гуми са в боклука заради състоянието на една отсечка от 2 км, която ремонтираха 3 години...
А аз, разбира се, се прибрах пеша...

Най-обезкуражаващото в подобна ситуация е усещането за безсмислие да търсиш правата си. Процедурите са тромави, често продължителни и изискват време, ресурси и нерви. Дори подаването на сигнал или викането на полиция не гарантира справедливост от марионетките на властта, на които, между другото, също им плащаме заплатите...

В крайна сметка човек е изправен пред избора да приеме нова загуба от 200–300 евро и да продължи напред, или да се впусне в дълъг административен процес с неясен резултат, който може да се проточи с години – при това без автомобил и без гаранция за реално обезщетение.

И остава въпросът: докога ще приемаме това за нормално и докога ще издържат нервите ни?"