Да си инвалид, не е лесно. А да си инвалид в България, си е направо нещастие - ежедневно, ежеминутно. Това е непрекъсната борба за оцеляване. Неравна борба - като се започне от непристъпната околна среда, която държи хората в колички затворници в собствения ими дом, и се стигне до съжалителните и обикновено бързо отклоняващи се погледи от "различието".
Толкова ли е трудно да бъдем добри хора?, попита едно момиче от Плевен. Момиче, което се придвижва с акумулаторна количка, защото е инвалид с чужда помощ и често пътува с тролеи. Ето нейния разказ, споделен в една от групите във Facebook:
"Бях на спирката на Кайлъка, посока Сторгозия, там почиваше тролей номер 7 (238), шофьорът като разбра, че искам да се качвам, каза: "Не, не, ти не си инвалид, не може да се качиш с тази количка в тролея". Аз следователно го попитах, щом не съм инвалид, какво съм според него и защо съм в тази количка. Каза, че това само в България може да се случи, че в другите държави хора с такива колички пътували по шосето. След дълги обяснения и спорове ми пусна рампата и се качих в тролея.
Толкова ли е трудно да бъдем добри хора?"
Под поста на момичето има много коментари, разрази се истинска дискусия на тема "Имат ли право хора с акумулаторни колички да се качват в градския транспорт?" Вижте част от коментарите:
А вие какво мислите?
