Ще ви разкажем две истории. И двете са свързани с шофьори по линия 17 на градския транспорт в Пловдив. Случайно или не толкова, в рамките на няколко дни редакционният ни телефон прегря от потресени пловдивчани, имали "удоволствието" да ползват услугите на 17-ката.
В единия случай жена с патерица е принудена да върви две спирки пеша, защото шофьорът на рейса просто не спрял на нейната спирка. Впрочем и доста други спирки е подминавал като малка гара. В случая жената е млада и някакси е успяла да се справи. Не ни се мисли какво се случва с възрастни хора, даже и без патерици, ако въпросният бързак подмине и техните спирки…
Във втория случай друг шофьор от същата линия вероятно отново е бързал, защото затворил вратата преди жена да е успяла да слезе, вследствие на което тя се оказва на земята… Но за това – по-нататък.
Ето я първата история, разказана от първо лице от пострадалата пловдивчанка с патерица:
„8 май, събота. Към 2 и нещо следобед хванах 17 от спирката на "Шести септември" в посока Кючука. Автобусът беше малък. Шофьорът отвори само предната врата и продаваше билети. През цялото време караше с висока скорост, не спираше по спирките и изпреварваше всяка една кола, докато псуваше.
Качиха се още 2 жени с патерици. На спирката на Младежки хълм не спря и стоях нащрек, но нямаше как да стана по-рано заради острия завой преди кафене „Мираж” на бул. „Никола Вапцаров” и защото аз също съм с патерица. След като зави, станах и застанах близко до вратата, за да ме види. Доближи спирката и в момента, в който чакам да спре автобуса, той с бясна скорост изпревари спрелия автобус. Извиках: Спрете, ще слизам! Отговорът беше: „К’во си стоиш там с тая патерица ма, ела тук отпред!”
Как да отидеш отпред, като кара като луд и на завоя опираш пода седнал. Бяхме пред другия автобус, когато го помолих отново да спре, за да сляза. Той пак се развика и не спря, а беше до спирката. Следващата спирка е „Белият дом” и е доста далече за човек с патерици. Попитах го: „Защо не спряхте, като бях до вратата?” Каза ми: „Ти не си добре.” „Идиот” е думата, която бих използвала, ако бях по-невъзпитана. Една жена слезе с мен и ми помогна да запиша номера.”
А номерът на автобуса е PB6743. Ето го и самия изнервен шофьор, псуващ, докато лети между спирките, на които не спира.
„Пълно безобразие, безхаберие. Липса на човечност, внимание и отношение към пътниците. За възрастните хора е много опасно да се возят в автобуси. Шофьорите не са толеранти към хора в нужда, деца, възрастни... Слагат табели, че дадена врата не работи, но я отварят, когато си решат. Това е в повечето автобуси. Мълчим като овце и психопати ни трепят по пътя.”
Така мислят пловдивчани, които се свързаха с нас, за да разкажат какво се случва по линия 17. Чудим се във фирма „Автотранс Чолаков”, която обслужва линията, по степен на нервност и емоционален дисбаланс ли си избират шофьорите? Разбира се, направихме опит да ги попитаме, но телефонът им остана безмълвен.
GlasNews.bg се свърза с „Организация и контрол на транспорта” към Община Пловдив, където сме подали сигналите на нашите читатели. Оттам се ангажираха с извършване на проверка и по двата случая.
Очаквайте техния отговор, както и второто кошмарно преживяване на друга пловдивчанка пак в 17-ката.
Снимки: Добрина ЛАЗАРОВА
Деница Тодорова 22:25, 25.09.2024
Прекрасни шофьори има на линия 17. Днес съм си изпуснала телефона в рейса, барабар с личната карта отзад. Току-що човекът, шофьор на автобуса дойде до вкъщи на крака, за да ми върне вещите. Поклон за този истински Човек!
Ангел Гешев 15:37, 13.07.2021
Та като се качих в 17-ката малък автобус и като автобуса спря на медицинския университет където е моята спирка.Аз като слизах на последната врата видях как шофьора затисна една 60 годишна жена.Попринцип аз не уча в медицинския университет де но аз уча в Пловдивския университет (Пайсии Хилендарски) и вървя по бул.руски и от Кършияка дето живее леля ми от там хващам автобус номер 4,18 и 20.
Рачо 09:30, 19.05.2021
Де да беше само този идиот.....Шофьори.... Ниско интелигентни примати, не ставащи за нищо друго.