Най-високоплатеният "наемник" в България е получавал средно по 3.2 млн. лв. на месец през 2022 г. През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите (НАП) за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г., получена от Mediapool чрез заявление за достъп до обществена информация.

През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска - 2.3 млн. лв. на месец (общо 27.8 млн. лв.).

Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината.

Данни за петте лица с най-висок придобит облагаем доход от трудови правоотношения за 2022 г. и 2023 г. (в млн. лв.)

Какво е обяснението? Най-вероятно става дума за спестяване на данък дивидент. По неофициална информация заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при управители на сравнително неизвестни фирми. Като цяло обаче в България няма масово укриване на данък дивидент, твърдят данъчните, защото официалните данни на НАП са за солиден ръст на декларирания дивидент до около 7 млрд. лв. годишно.

Не всички официално декларирани прекомерно високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават високо заплащане за наемен труд. Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лв. на месец през 2023 г., става ясно от разбивката на НАП за доходите от труд по месеци.

Данни за броя на лицата, за които е деклариран ДДФЛ върху доходи от трудови правоотношения по месеци за 2023 г. 

Други средно около 30 души са взимали заплата между 500 000 и 800 000 лв. на месец, а 760 души - между 100 000 и 500 000 лв. на месец.

Българи, получавали между 50 000 и 100 000 лв. на месец през 2023 г. според декларираното в НАП, са средно 1600 души.

Хората със заплати над 20 000 лв. като цяло обаче са под 1% от населението.

Българите, получаващи между 5000 лв. и 20 000 лв. заплата - реалната средна класа в големите градове, наброява около 109 000 души средно на месец за 2023 г. Това е едва около 4.4% от работещите.

Други 7% (175 000 души) са взимали между 3000 лв. и 5000 лв.

Всички останали от общо 2.48 милиона души, декларирали пред данъчните доходи от трудов договор в България миналата година - тоест 88% от работещите, са взимали заплата до 3000 лв. на месец.

Наемниците с месечно възнаграждение до 2000 лв. са били 75% от българите - 1.85 милиона души.

Най-ниски заплати - до 1000 лв., през 2023 г. са получавали 1.128 милиона българи, което е 45.5% от работещите хора на трудов договор у нас, сочат официалните данни на НАП.

Данъчната агенция е обявила и данните за всички облагаеми доходи на физическите лица, които освен заплатата включват и други пера като доход от наем, работа по граждански договор, хонорари и др. При тях скалата е подобна, с тази разлика, че най-нискодоходната група е с около 10 процентни пункта по-голяма (към 55%) от хората с облагаеми доходи, които са били 3.1 милиона души. Причината е, че много от допълнителните доходи са били в нисък размер - до този на минималната заплата.

Частните фирми в София дават по-високи заплати, но пък възнагражденията в обществения сектор се повишават доста повече, показват данните на НСИ, цитирани от pariteni.bg. През второто тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата за София нараства спрямо първото тримесечие с 3%, като достига 3 129 лева. За обществения сектор средното възнаграждение е 2 997 лв., а за частния – 3 160 лева.

За година заплатите в София са се повишили с 16%. Доста голяма обаче е разликата в ръста на възнагражденията в частния и общественият сектор. Средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава със 26%, докато тази в частните фирми расте с 14 на сто, отчита още НСИ.

Наетите по трудово и служебно правоотношение в столицата към края на юни 2024 г. нарастват спрямо края на март с едва 0.1% и достигат 809.9 хиляди. 

Най-голям е делът на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – съответно 20.6 и 13.5%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2023 г. работещите в обществения сектор намаляват с 0.1% (до 148.6 хил.), а в частния сектор се увеличават с 0.2% (до 661.3 хиляди).

За година работещите в столицата се увеличават  с 1.4%  в сравнение с края на юни 2023 година.