Слънчевата система е нашето „космическо семейство“, в чийто център се намира Слънцето – звезда, която е източник на светлина, топлина и енергия за всичко, което го обикаля. Около него се движат осем официално признати планети, техните естествени спътници, безброй астероиди, комети, ледени тела, както и облаци от прах и газ. Тази система е динамична, развивала се милиарди години и продължава да изненадва учените с нови открития.

Как е възникнала Слънчевата система?

Преди около 4.6 милиарда години огромен облак от прах и газ, известен като слънчева мъглявина, се е срутил под действието на гравитацията. В ядрото на този облак се е образувало Слънцето, а останалата материя се е разпростряла в плосък диск, от който с времето, чрез процес наречен акреция, са се оформили планетите, луните и другите обекти. Терминът „слънчева система“ произлиза от „Sol“, латинското наименование на слънцето. Той се отнася до системата от планети и обекти, гравитационно свързани с нашето слънце.

Този модел е известен като небулната хипотеза и се приема като основна теория за формирането на нашата звездна система.

Структура на Слънчевата система

Слънчевата система е разположена в приблизително плоска равнина, наречена еклиптика, и включва няколко основни зони:

Вътрешна Слънчева система

Тук се намират четирите скалисти планети: Меркурий, Венера, Земя и Марс. Те са по-малки, плътни и се намират по-близо до Слънцето. Между Марс и Юпитер е разположен астероидният пояс – регион, пълен с малки скалисти тела и единствената планета-джудже в него – Церера.

Външна Слънчева система

Тя включва четири гиганта: Юпитер и Сатурн – газови гиганти, и Уран и Нептун – ледени гиганти. Те са значително по-големи, имат сложни системи от пръстени и многобройни луни.

Слънцето

Слънцето е най-големият обект в нашата слънчева система, съдържащ 99,8% от масата на слънчевата система. То отделя по-голямата част от топлината и светлината, които правят живота възможен на Земята и вероятно другаде. Планетите обикалят около слънцето по овални траектории, наречени елипси, като слънцето е леко извън центъра на всяка елипса. 

НАСА разполага с флотилия от космически кораби, наблюдаващи слънцето, като например Parker Solar Probe , за да научи повече за неговия състав и да прави по-добри прогнози за космическото време и неговото въздействие върху Земята.

Меркурий: Най-близката планета до Слънцето

Меркурий е най-близката планета до Слънцето и едновременно с това най-малката в Слънчевата система. Размерите му са само малко по-големи от тези на Луната. Планетата прави обиколка около Слънцето за едва 88 земни дни, поради близостта си до звездата ни (на около две пети от разстоянието между Земята и Слънцето).

Факти за Меркурий:

  • Откритие: Известен на древните гърци и видим с невъоръжено око
  • Наречен на: Римския бог пратеник Меркурий
  • Диаметър: 4 878 км
  • Орбитален период: 88 земни дни
  • Продължителност на деня: 58,6 земни дни
  • Луни: Няма

Мисията MESSENGER на НАСА предостави нова информация за планетата, включително наличието на воден лед и органични съединения в кратери на северния полюс, както и доказателства за вулканична активност.

Венера: Жаркият близнак на Земята

Венера е втората планета от Слънцето и най-горещата в Слънчевата система. Нейната атмосфера е изключително плътна и токсична, изградена основно от въглероден диоксид и облаци от сярна киселина. Това създава екстремен парников ефект, който повишава средната температура на повърхността до 465 °C.

Интересен факт е, че Венера се върти в посока, противоположна на повечето други планети, а въртенето й е изключително бавно.

Факти за Венера:

  • Откритие: Видима с невъоръжено око от древността
  • Наречена на: Римската богиня на любовта и красотата
  • Диаметър: 12 104 км
  • Орбитален период: 225 земни дни
  • Продължителност на деня: 241 земни дни
  • Луни: Няма

Въпреки приликата по размер с Земята, условията на Венера са изключително враждебни. Налягането на повърхността е 92 пъти по-голямо от земното.

Земя: Нашата родна планета

Земята е третата планета от Слънцето и единствената, за която е потвърдено, че поддържа живот. Тя е воден свят с атмосфера, богата на азот и кислород. Около 71% от повърхността й е покрита с вода.

Факти за Земята:

  • Име: Произлиза от немската дума "Erde" (земя)
  • Диаметър: 12 760 км
  • Орбитален период: 365,24 дни
  • Продължителност на деня: 23 часа, 56 минути
  • Луни: 1

Земята се върти със скорост от 1 600 км/ч на екватора и се движи около Слънцето със скорост над 29 км/секунда.

Марс: Червената планета

Марс е четвъртата планета от Слънцето и е известен със своя червеникав цвят, дължащ се на железен оксид по повърхността. Планетата е скалиста, с планини, долини, каньони и пясъчни бури.

Съществуват доказателства, че в миналото на Марс е имало течаща вода, а днес под повърхността се откриват големи количества лед.

Факти за Марс:

  • Откритие: Видим с невъоръжено око от древността
  • Наречен на: Римския бог на войната
  • Диаметър: 6 787 км
  • Продължителност на деня: 24 часа, 37 минути
  • Луни: 2

Марс е сред най-изследваните планети и потенциален кандидат за бъдещи мисии с екипаж.

Астероиден пояс

Разположен между орбитите на Марс и Юпитер, астероидният пояс съдържа милиони скалисти тела, някои от които са с диаметър над 1 км. Най-големият обект в него е планетата джудже Церера (950 км).

Юпитер: Гигантът на Слънчевата система

Юпитер е петата планета от Слънцето и най-голямата в Слънчевата система. Масата му е повече от два пъти по-голяма от тази на всички останали планети взети заедно.

Факти за Юпитер:

  • Откритие: Известно на древните гърци и видимо с невъоръжено око 
  • Наречен на името на владетеля на римските богове
  • Диаметър: 139 822 км
  • Орбитален период: 11,9 земни години
  • Ден: 9,8 земни часа
  • Луни: 95

Известен е с Голямото червено петно – огромна буря, бушуваща от векове. Има множество луни, включително Ганимед – най-голямата в Слънчевата система.

Сатурн: Планетата с пръстени

Сатурн е шестата планета и се отличава със своята зрелищна система от пръстени, съставени от лед и скални частици.

Факти за Сатурн:

  • Откритие: Известно на древните гърци и видимо с невъоръжено око
  • Наречен на името на римския бог на земеделието
  • Диаметър: 120 500 км
  • Орбитален период: 29,5 земни години
  • Ден: 10,5 земни часа
  • Луни: 146

Пръстените му все още са предмет на активно изследване. Сатурн е по-малко плътен от водата и би могъл да плава в огромен воден басейн.

Уран: Планетата настрани

Уран е седмата планета и се върти почти хоризонтално по отношение на орбитата си. Атмосферата му съдържа метан, който придава синия й цвят.

Факти за Уран:

  • Откритие: 1781 г. от Уилям Хершел (първоначално смятано за звезда)
  • Наречен на името на олицетворението на небето в древния мит
  • Диаметър: 51 120 км
  • Орбитален период: 84 земни години
  • Ден: 18 земни часа
  • Луни: 28

Смята се, че сблъсък с голям обект е причинил наклона на оста му. Температурите достигат -224 °C – най-ниските в Слънчевата система.

Нептун: Ветровитият гигант

Нептун е осмата и най-отдалечена планета. Известен е с най-бързите ветрове – над 2 400 км/ч.

Факти за Нептун:

  • Откритие: 1846 г.
  • Наречен на името на римския бог на водата
  • Диаметър: 49 530 км
  • Орбитален период: 165 земни години
  • Ден: 19 земни часа
  • Луни: 16

Открит е чрез математически изчисления, базирани на аномалии в орбитата на Уран.

Пояс на Кайпер и планети джуджета

Отвъд Нептун се простира поясът на Кайпер – регион с хиляди ледени обекти. Сред тях са Плутон, Ерис, Хаумеа и Макемаке.

Плутон, някога девета планета, сега се счита за планета джудже. Той има сложна геология, ледени планини и възможни криовулкани. Плутон беше прекласифициран като планета джудже през 2006 г., защото не отговаря на всички критерии, определени от Международния астрономически съюз. По-конкретно, той не е изчистил орбитата си от други отломки.

Факти за Плутон

  • Откритие: 1930 г. от Клайд Томбо
  • Наречен на името на римския бог на подземния свят Хадес
  • Диаметър: 1430 мили (2301 км)
  • Орбита: 248 земни години
  • Ден: 6,4 земни дни
  • Брой луни: 5

Планета Девет – мистериозен кандидат

През 2016 г. учени предполагат съществуването на девета планета, базирано на движението на обекти в пояса на Кайпер. Смята се, че тя е около 10 пъти по-масивна от Земята, но остава неоткрита.

Някои хипотези предполагат, че тя може да е първична черна дупка, уловена от Слънчевата система.

Облакът на Оорт

Най-отдалечената част от Слънчевата система е хипотетичният Облак на Оорт – сферичен регион, простиращ се на разстояния до 100 000 астрономически единици. Смята се, че той е източник на дългопериодични комети.

Отвъд нашата система – други светове

Само преди няколко десетилетия не беше сигурно дали съществуват планети около други звезди. Днес знаем за над 5 000 екзопланети в нашата галактика. Много от тях са част от цели слънчевоподобни системи, а откритията продължават с нови телескопи и мисии.

Слънчевата система е не просто група от небесни тела – тя е свидетелство за мащабността и сложността на Вселената. От вътрешните скалисти светове до далечните ледени обекти, от бурите на Юпитер до загадките на Плутон – всяка част от тази система крие история, която тепърва предстои да разкрием.

Колко планети джуджета има?

Официално са признати пет планети джуджета: Плутон, Ерида, Хаумеа, Макемаке и Церера. Много други вероятно очакват класификация.