Мария Иванова – майка на две деца, разведена, собственик на къща в района на Община Годеч от години, но живееща и работеща в София, разказа пред GlasNews.bg за тревожни събития и необичайна активност около бившата хижа „Петрохан“ в месеците преди смъртта на тримата мъже, открити там.

Застреляният край хижа „Петрохан" е управителят на В и М Компания ООД

Жената посочва, че често е пътувала между столицата и планинския район, като именно при тези свои посещения е станала свидетел на поведение, което по думите ѝ не е било характерно за туристически или ловни групи. Според Мария Иванова присъствието на въоръжени мъже, високопроходими джипове, дронове и деца в района е предизвиквало страх и напрежение сред местните жители.

По желание на събеседничката ѝ Мария Иванова не публикуваме нейна снимка и лицето ѝ остава скрито, с цел защита на личната ѝ сигурност.

GlasNews.bg: Г-жо Иванова, разкажете ни първо малко за себе си и връзката Ви с района край бившата хижа „Петрохан“.

Мария Иванова: Аз съм майка на две деца, разведена съм. От години имам къща в района на Община Годеч. Макар че работя и живея основно в София, почти всеки уикенд и всяка възможна почивка прекарвам тук. Това място ми е много близко, познавам хората, пътищата, гората. Затова и промените, които започнаха да се случват, не можеха да останат незабелязани.

16-годишно момче е сред издирваните по случая с убитите край „Петрохан"

GlasNews.bg: Кога за първи път забелязахте, че около хижата се случва нещо необичайно?

Мария Иванова: Може би преди около година. Започна с джиповете – големи, тъмни, с различни регистрации. Идваха на групи, понякога посред нощ. Не приличаха на туристи, не приличаха и на ловци. Хората тук сме свикнали да разпознаваме кой защо идва. Тези мъже не говореха с никого, държаха се затворено и напрегнато.

Криминален психолог: Убийството край "Петрохан" вероятно е заради лични мотиви

GlasNews.bg: Споменавате напрежение. Как точно се проявяваше то?

Мария Иванова: В погледите им, в поведението. Не поздравяваха, не отговаряха, ако ги заговориш. Няколко пъти съм ги срещала по пътеките – облечени в камуфлаж, с радиостанции, понякога с оръжие. Не говоря за ловни пушки, а за нещо по-сериозно. Това стряска, особено когато си жена и си сама.

Ужасът край „Петрохан": подадени сигнали за изнасилени деца, но родители отказали съдействие

GlasNews.bg: Видяхте ли или чухте ли нещо, което особено Ви е притеснило?

Мария Иванова: Да. Дроновете. Летяха ниско над гората, дори над къщите. Чуваха се изстрели – не постоянно, но достатъчно често, за да не е случайно. А най-притеснителното беше, че започнаха да идват деца. Малки момчета. Казваха, че са на обучение, на лагер, че ги учат как да оцеляват в планината. Но какво общо има оцеляването с оръжия и нощни стрелби?

GlasNews.bg: Говорили ли сте с други хора от района за това?

Мария Иванова: Разбира се. Всички го обсъждахме. Имаше страх, но и безсилие. Никой не знаеше към кого да се обърне. Не сме подавали официални сигнали, защото не можеш да кажеш точно какво нарушение се извършва. Но усещането, че нещо не е наред, беше общо.

Издирват поне 7 души в София, Плевен и Бургас във връзка с мистерията край „Петрохан"

GlasNews.bg: В нощта преди да стане ясно за смъртта на тримата мъже, Вие сте били в района. Какво се случи тогава?

Мария Иванова: Това беше най-страшната нощ. Късно, след полунощ, се чуха викове. Не крясъци, а тежки, напрегнати гласове, като на хора, които се карат жестоко. После настъпи тишина. Абсолютна. И след това – няколко изстрела. Един след друг. Планината замлъкна. Нямаше дори животни.

GlasNews.bg: Как реагирахте?

Мария Иванова: Заключих се. Истината е, че ме беше страх. Мислех за децата си. Сутринта вече имаше полиция, линейки, ленти. Тогава разбрахме, че има загинали. Някои хора плачеха, други казваха, че са очаквали нещо подобно.

GlasNews.bg: Как приехте версиите, по които се работи – убийство или ритуално самоубийство?

Мария Иванова: Не съм следовател, но мога да кажа едно – това не беше нормална група. Имаше прекалено много тайни, прекалено много показност с оръжия и технологии, прекалено много мълчание. Дали е убийство или ритуал, не знам. Но знам, че истината няма да е проста.

GlasNews.bg: Какво очаквате да се случи оттук нататък?

Мария Иванова: Очаквам истината. Искам да се разбере какво точно е ставало тук, защото това засяга всички – нас, децата ни, планината. Не може подобни неща да се случват скрито, а после всички да се правим, че не сме видели нищо.

GlasNews.bg: Страхувате ли се сега?

Мария Иванова: Да. Но още повече ме е страх, ако това бъде потулено. Планината помни. А ние, хората, не трябва да забравяме.

Интервю на Тодор Стефанов