Зимната черква е най-старата и загадъчна в Бачковския манастир. За нея са чували малцина и от най-ревностните поклонници на светата обител.

Монасите служили тук през студените месеци, тъй като е малка и лесно се отоплява. Повече от половин век “Св. Архангели Михаил и Гавраил” обаче е затворена за богослужения, а едва наскоро започна нейната реставрация.

Изградена е при основаването на манастира през 1083 г.

Двуетажни църкви като нея се срещат по това време, макар и не често.

Първият етаж е засводена галерия, която е била свързана с нартекса на старата Бакурианова църква.

До настоящия необичаен вид се е стигнало при построяването на сегашната главна църква “Успение на Света Богородица” през 1604 г., когато олтарната апсида на “Св. Архангели” бива вписана в притвора на главната.

Двата храма са съчетани по удивителен начин. “Св. Архангели” става надвратна черква на голямата, а точно под нейния олтар се намира западният вход на Богородичната църква.

“Св. Архангели” е кръстокуполна еднокорабна църква с размери 10 на 7 метра.  

“Била снабдена със стражева кула, която е разрушена при Чирпанското земетресение през 1928 г.”, разказва реставраторът Владимир Цветков.

Едва през лятото на 2020-а започна първото мащабно възстановяване на стенописите, сред които са шедьоври на Захари Зограф и майстор Моско Одринчанин. Под тях обаче излизат и по-стари свети ликове.

“Досега бе известно, че най-ранните стенописи са от XIV век. При вземането на проби обаче излиза още един пласт – вероятно от XI или XII век”, допълва Цветков.

На колоната в началото на стълбите към храма е зографисан забележителен ктиторски портрет на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118), а малко по-нагоре – на българския цар Иван Александър (1331-1371).

“И двата портрета са рисувани от Захари Зограф, който е преповторил и дообогатил по-старите изображения под тях”, смята реставраторът.

Известно е, че цар Иван Александър е посетил манастира в Родопите през 1344 г. Неговият образ е изрисуван с ореол и божията десница, която се спуска върху българския владетел.

“Някога прозорците са били с арки, които са били зазидани през втория период в Късното средновековие.

“Св. Архангели” е с богата строителна и живописна история, в която има редица загадки и неясноти”, отбелязва Владимир Цветков. За него са особено ценни по-старите свети ликове.

“Уникално е, тъй като много рядко намираме запазени живописни слоеве от тази епоха на по-високите места. Обикновено ги намираме долу по цоклите, а тук от долу до горе са съхранени стенописите”, посочва той.  

През 1841 г. Захари Зограф е изрисувал колонадата на първия етаж – надлъжният цилиндър и дъгите на арките са покрити с известни притчи на Новия завет. Сред тях са историите на бедната вдовица, бедния и богатия Лазар, Жениха и невестите и някои други.

Всички изображения са били заплатени с дарения от жителите на околните села край на Асеновград.

Две години по-късно в “Св. Архангели” е творил и прочутият майстор Моско Одринчанин. Той е оставил забележителна композиция на успение на Богородица над входа.

Под творбите на двамата зографи обаче изскачат няколко по-ранни слоя и за Цветков именно те са голямото предизвикателство. При проучванията му се появили портрет на св. Григорий Богослов и ктиторски надпис, вероятно от XI-XII век. От този период са запазени и няколко пламтящи кръста, изрисувани край прозорците, пише 24 часа.

Според него по-древните изображения се отличават с високия си стил на изпълнение.

“Не знаеш какво ще излезе отдолу. Затова разслояването на стенописни фрагменти и периоди е най-трудната задача за реставратора. Хем трябва да достигнеш до ранния слой, хем да запазиш и горния. При тази технология много внимателно се зарязва мазилката, без да се нарушава целостта ”, обяснява Владимир Цветков.

По думите му работата е много отговорна и затова често сравняват реставраторите с лекарите.

“Трябва да се внимава, защото грешките са необратими. И ние като докторите работим с уникат и няма втори като него. А освен това нашите “пациенти” са на по 900 години с много придружаващи болести”, усмихва се той.

Владимир Цветков реставрира старини вече над 28 г. Работил е на над 55 обекта, сред тях са някои от най-известните забележителности у нас – Боянската църква, Рилският манастир, Мадарският конник, мозайките във Вила Армира, древната църква в Беренде, Ларгото и ротондата “Свети Георги” в София.

Една от особеностите на “Св. Архангели” са нашарените с графити стенописи. Църквата не действа от 70-те години, а според Цветков драсканиците са от различни периоди – има и много стари, а най-пресните са от началото на XX век.

“Това означава, че е имало посещения и е било съвсем достъпно и почти без надзор, щом са тръгнали да се подписват”, допълва реставраторът.

По куриозен начин в двора на манастира е запазен стар надпис, който гласи: “Който разрушава стенописите, се наказва с глоба до 5000 лв. по Закона за старините.”

Едно от притесненията на човека, заел се със спасяването на светинята, е напуканият покрив на храма въпреки сериозната строителна реставрация, извършена преди петдесетина година.

“След реставрацията на една древна сграда най-важното е да се създадат условия за съхранението на ценностите - покривът да не тече, температурите и влажността да бъдат подходящи, животни да не влизат”, категоричен е той.

Историци спорят дали в нея е погребан Патриарх Евтимий

С деветвековната църква е свързана и друга църковна сензация, по която историците не спират да спорят.

Точно пред западната врата на главната църква през 1905 г. при разкопки са открити два гроба с кости. По-късно е обявено, че това са мощите на Патриарх Евтимий, но редица учени опровергават съобщението.

Според тях намереният надпис с името на Евтимий не отговаря на правописните норми от началото на ХІV век, а костите са от няколко скелета. Те смятат, че най-вероятно става дума за препогребване на монаси по време на голямата реконструкция на манастира в началото на ХVІІ век.

Това, разбира се, не изключва възможността между тях да има и кости на светия патриарх.