Деца и възрастни ежедневно са принудени да преминават през кална и наводнена пътека в оживен район на Велико Търново. За проблема алармира възмутена гражданка в социалните мрежи, като публикува и показателна снимка, която бързо предизвика вълна от реакции.

Кадърът показва малко дете, което се опитва да премине през голяма локва, за да продължи пътя си. В същото време в обратна посока младо момиче също трябва да преодолее същото препятствие. Ситуацията ясно илюстрира ежедневните трудности, пред които са изправени хората, използващи тази пътека.

По думите на гражданката, мястото се намира край басейна до Радиотехникума и се използва от десетки хора всеки ден – включително родители с деца, възрастни и спортуващи. Въпреки това състоянието му остава непроменено с години.

Публикацията предизвика множество коментари от жители на града, които потвърждават, че проблемът е дългогодишен.
„Така е от 1986 година – първите ми спомени на път за училище“, твърди Георги Георгиев.

Друг потребител също изразява възмущението си:
„Срам и позор – една пътека от сто метра не могат да направят вече много, много години. Всеки ден от там минават стотици деца и скачат в локвите и цял ден са с мокри крака“, пише Атанаска Ангелова.

Случаят поставя отново въпроса за поддръжката на градската инфраструктура и ангажимента на институциите към ежедневните проблеми на гражданите. Хората настояват не за обещания, а за реални действия – решение, което да гарантира безопасно преминаване, особено за децата.

Вижте и цялата публикация, споделена от Николинка Стоянова:

„Колко време още ще си затваряте очите за пътеката край басейна до Радиотехникума?
Тази пътека ежедневно се ползва от десетки хора – родители с деца, възрастни хора, спортуващи – всички. И в какво състояние е? Разбита, потънала в локви, обрасла, опасна. Кал, хлъзгави участъци – пълна безотговорност.
Това не е някакъв забутан ъгъл, а реален маршрут, по който минават хора всеки ден. Какво трябва да се случи, за да се задействате?
Плащаме данъци. Очакваме елементарна поддръжка. Не „проекти“, не обещания – а реални действия. Толкова ли е трудно?
Стига бездействие. Свършете си работата.“