Тя е студентка и работи в "Пирогов". Тя е от тези момичета, които съдбата вкара в тъжното приключение "коронавирус" - без предисловие, без предварителна нагласа, даже без опит. Ани учи за медицинска сестра и по трудния начин "влезе" в професията си. И... видя и прозря доста неща. Ето нейния разказ, който публикуваме без редакторска намеса:
"Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова, за това дълго мислих дали да изкажа мнението си за кризисната ситуация, в която се намираме. Аз съм студент в медицински университет - София и тази година ми предстои да завърша... като медицинска сестра.
Работя в една от големите софийски болници и първоначално и аз си мислех, че Covid 19 е една голяма лъжа, че ни манипулират и т.н...
До момента, в който една седмица бях затворена с болни от този вирус.
Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и колко е страшно всъщност. Неподготвена психически, нито физически аз се вмъкнах в това „приключение”, за да се уверя лъжат ли ме или не и разбира се - да помагам. Там, облечен в гащеризон, с очила, маска, шлем и т.н., тичащ от стая в стая 24/7, не ти достига въздух от всички тези предпазни средства, осъзнавайки колко всъщност истинско и страшно е всичко, не знаеш кое първо да започнеш.
Идва нов пациент, виждаш страха в очите, опитваш се да го разведриш и да го окуражиш, а неговият единствен въпрос към теб е „ще умра ли?”.
Мога да обяснявам много за работата, за пациентите, за страха и мислите, които ти минават през главата, когато си там, но не това е целта на моето обръщение към Вас.
Вече шести ден стоя вкъщи, затворена... 14-дневна карантина. Навивам си аларма да стана сутрин, за да ме пече слънцето на терасата, защото следобяд се скрива. Ежедневно виждам голяма част от хората, за които ние се грижим, не спим, тъгуваме и заедно с тях преживяваме мъките им, как се разхождат напред-назад и използват хубавото време, за да поседят на спирката пред блока в компания от 10 човека и да обсъждат как кризисният ни щаб е „гола вода". Как „този Годжи откакто навлече тази униформа само глупости разправя” ; как здравните специалисти „изобщо не ги вълнуват, спят ли, не спят ли и кои са те, че да казват да си стоим вкъщи в това хубаво време, те са ТАМ, за да ни лекуват, защо мрънкат, нали сега ще вземат и те големите пари?”
Ами обидно ми е.
Не знам какво да кажа повече. Остана ми само да се обърна към останалата част от здравомислещи хора.
ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ, МОЛЯ ВИ!
ЗА ВАС, ЗА СЕМЕЙСТВАТА ВИ, ЗА БЛИЗКИТЕ ВИ!
ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА
От една студентка под 14-дневна карантина."
