Представяте ли си да стоите като наказан в ъгъла, за да… водите телефонен разговор? Или на пространство метър на метър да се бъркате за стотинки или фонокарта, за да се обадите на гаджето? Едва ли. Всичко това отдавна дори не е ретро. Какви са тогава тези телефонни будки, или по-скоро кабини, които се мъдрят на доста места под тепетата? Репортер на Glas.bg тръгна по следите на уличните телефони в Пловдив, които за доста от младите ни читатели са като извънземни обекти…
В Стария град няколкото двойни кабинки, измислени с такъв дизайн вероятно за да осигуряват конфиденциалност на разговорите, са почти като нови. Даже са чисти! А телефоните дори имат слушалки! На всичкото отгоре, ако вдигнете слушалката, ще чуете и звук. Изненадани ли сте?
И ние сме. Още повече се облещихме, когато от един телефонен апарат ни призоваваха: Моля, поставете кредитната карта!
Разбира се, ефектът от поставяне на каквато и да е карта е един и същ – никакъв! Колкото и на пръв поглед да изглежда, че ретро телефоните в Стария град стърчат най на мястото си, дори и тук те са неизползваеми, неработещи, ненужни.
Друго си беше в предджиесемната ера на Пловдив! Когато телефонните кабини на Пощата например се бяха превърнали в най-използваното, работещо и супернужно място в града.
Искате ли да ви издам една тайна с трайност повече от 40 години? Всеизвестна е славата на телефонните кабини под часовника на Пощата като място за срещи. Любовни, приятелски, всякакви. Но едва ли знаете, че тези кабини бяха най-надеждната наблюдателница в случаите, когато съученичката ви има среща с новата си любов, която вие не само че не сте виждали, но не сте и… одобрили.
А как без одобрение? Ами ако носът му е крив? Или е започнал да оплешивява? И тогава… влизаш в кабинката и под прикритието, че водиш важен телефонен разговор, всъщност киризиш „новия” на съученичката, който току-що се е появил от Руската книжарница, налапал небрежно цигара. По-късно си казваш мнението – става или не става.
Много употребявани бяха кабините! И полезни! Те ни свързваха, разделяха, ощастливяваха или депримираха.
А сега… Проверка на Glas.bg показа, че сега телефонните кабини работят на едно-единствено място – затворите. Логично – пандизчиите нямат право на мобилен телефон, как да си провеждат разрешените разговори? Оказва се, че БТК поддържа т.нар. публични телефонни апарати само в местата за лишени от свобода. Любопитно е колко от тях наистина ги ползват, като се има предвид печално известното „вкарване” на джиесеми в затворите…
Това, че телефонните кабини вече не изпълняват функциите си, е ясно. Само не ни става ясно защо тогава въпросните „клетки” продължават да си стърчат тук-таме из Пловдив. И ако в Стария град кабинките поне изглеждат прилично, не може да се каже същото за корубите по други места под тепетата. Освен че са неизползваеми, те са и грозни, неподдържани, мръсни, отблъскващи…
Повече от ясно е, че старите телефонни мрежи и техните аксесоари са извън времето си. Безжичните комуникации прогониха телефонните будки и те просто нямат място под слънцето. Освен ако… не заживеят нов живот. Как ли?
В Германия например жълтите телефонни будки се превръщат в нови зарядни станции за електрически автомобили. Актуално и полезно! Всъщност още през 2010 г. австрийската Telekom Austria преобразува старите улични телефонни кабини в зареждащи станции.
По едно време имаше идея старите улични телефони да се превърнат в малки зарядни „хъбове“, където хората да зареждат телефоните си, докато се срещат с познати. Само че… нещо не се получи. Е, някъде се получи – например във Великобритания. Там прочутите червени телефонни будки, превърнали се в символ на държавата, бяха обзаведени с безплатен WI-FI и възможност за зареждане на електронни устройства чрез USB.
Може би на Пловдив най ще му приляга някакво арт решение! Все пак Европейска столица на културата сме. Като например онази прекрасна идея на японците, които превърнаха старите телефонни кабини в Осака в гигантски аквариуми за златни рибки.
Или идеята на жителите на английския град Съмърсет, които купили за 1 фунт стара телефонна будка и я превърнали в… библиотека. Най-малката библиотека в света, която е отворена за своите читатели 365 дни в годината, 24 часа в денонощието.
Тези идеи прекрасно илюстрират, че използването на ненужни вещи може да бъде не само доста креативно, но и естетически приятно, елегантно и носещо радост за окото. Стига да има кой да ги осъществи…
А дотогава старите, ненужни и неизползваеми телефонни кабини ще продължават да събират праха под тепетата и да карат пловдивчани да се чудят: Тези изкопаеми пък за какво са тук?
