За съжаление, темата за чистотата по улиците на българските градове от години е обект на критика и гняв, особено в социалните мрежи. В родните Facebook групи почти ежедневно се споделят снимки, документиращи безхаберие и пренебрежение към обществените пространства, които би трябвало да бъдат приветливо място за обитаване.

Подобен е и случаят от Варна, който разгневи местен жител. Според него, виновници за грозната сцена са група младежи, които, след като са приключили със закуската си, не са се посвинили да оставят отпадъците на мястото, където са седели. В поста си той иронично поздравява родителите на тези млади хора с думите: „Честит празник на родителите, възпитали това!“, като подчертава и абсурда, че снимката е направена на 1 май – Деня на труда.

Тази наглед банална сцена обаче повдига важен и по-дълбок въпрос – този за тарикатлъка, за неглижирането на общественото, за онези дребни нарушения на правилата, които в крайна сметка разрушават качеството на живота ни. Хвърлената опаковка, счупената пейка, пуснатата музика в обществен транспорт — всичко това говори за липса на уважение към околните и средата, която споделяме.

Коментарите под публикацията не закъсняват – мнозина осъждат поведението, настояват за строги санкции и засилен контрол. Но най-смисленият апел остава онзи към родителите – да обяснят на децата си защо да пазиш чисто не е просто правило, а знак за култура и съзнание. Защо не е „нормално“ да оставиш боклука си след себе си. И защо доброто възпитание започва не от високите оценки, а от най-елементарните действия – като да изхвърлиш отпадъка си в кошчето.

Важно е да отбележим и нещо друго – не са само младежите виновни. Често точно възрастни, зрели хора – хора, които плащат данъци, гласуват и претендират за ред – са онези, които оставят бутилки с алкохол около детски площадки, изхвърлят фасове край пейки или захвърлят опаковките си в храстите. Липсата на лична отговорност няма възраст.

Тази снимка е предупреждение. Не толкова за младежите, колкото за всички нас – че ако не възпитаваме, не санкционираме и не пазим, губим. Губим градовете си, парковете, нормалността. И най-лошото – губим културата да бъдем общество.