Днес източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки.
На този ден почитаме паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат.
Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.
В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Народната традиция у нас свързва деня на Свети Василий Велики с обичая сурвакане.
На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които сурвакат стопаните на къщите. То е като продължение на коледарските благословии. Както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица - клонки от крушево дърво.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача, приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Имен ден празнуват хората с имена: Васил, Веселин, Вълко, Вълчо, Вълкан, Въльо, Весела, Веселина, Василка и Васка.
Името “Василий” произлиза от старогръцката дума “vasileus” или – на гръцки – “цар”.
Прочетете още
- 17:59 Жена, участвала в скандала на "Струма" пред Карлос Насар, с разказ за инцидента ВИДЕО
- 19:00 След нас потоп - ето какво оставиха след себе си служители от Община Стара Загора
- 20:14 Куче според зодията: Коя порода е най-подходяща за вас?
- 17:15 Добруджанец извади момиченце от езеро в последния ден от годината