На втория ден от Великден хиляди вярващи от цялата страна се събират в Бачковски манастир, за да станат част от една от най-древните съхранени български духовни традиции - литийното шествие с чудотворната икона на Света Богородица. Атмосферата в светата обител още в ранните часове е изпълнена със смирение и очакване, но само след минути мястото се изпълва с хора, дошли да изразят своята вяра и надежда.

По традиция точно в 8 часа чудотворната икона се изнася от съборния храм и на ръце се поема от поклонниците. Шествието преминава по утвърден маршрут до местността Клувията - мястото, където преди повече от пет века иконата е била открита. Там се отслужва тържествена литургия, след която иконата отново се връща в манастира, посрещната с почит и благоговение.

Подготовката за този важен момент започва още преди изгрев слънце. В храма се изплита специален венец, с който се украсява образът на Божията Майка. И тази година той е изработен от 95-годишната Люба Попова от София - жена, посветила десетилетия на тази традиция. Водена от силна вяра и лично преживяно духовно преживяване, тя пристига всяка година, за да изпълни своя обет. До нея застават и по-млади помощници, които продължават делото ѝ.

Сред участниците има и хора, които споделят лични чудеса. Жена от София разказва, че дългоочакваното ѝ дете е „измолено“ именно пред чудотворната икона. Оттогава тя неизменно се връща всяка година, за да изрази благодарността си. Подобни свидетелства не са рядкост - мнозина вярват, че силата на иконата е най-осезаема именно в дните около Възкресение Христово, съобщи Нова.

Йеромонах Паисий от манастира обяснява, че литийното шествие е не само традиция, но и живо свидетелство за вярата на народа. По думите му Света Богородица проявява милост към всички, които се обръщат към нея с искрена молитва. Монасите в обителта често стават свидетели на благодарности от хора, преживели духовна или житейска промяна след молитва пред иконата.

Така, година след година, литийното шествие в Бачковски манастир продължава да събира поколения вярващи, обединени от надеждата, че чудесата са възможни, когато са подкрепени от силна вяра. Това събитие остава не просто обред, а дълбоко преживяване, което свързва миналото с настоящето и съхранява духа на българската православна традиция.