В Западните Родопи, на около 30 км от Батак, в една борова гора, се намира язовирът с уникална форма, за който има много легенди. Според гидовете в интернет язовирът е уникален, защото погледнат от обикалящия го път, изглежда, че е съставен от множество малки язовири с отделни стени. Илюзията се причинява от неравния терен на дъното, който се състои от няколко планински дерета.
Това, което видя обаче нашата колежка Гергана Попова преди дни, е доста по-различно...
Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир.
Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места.
Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя, от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати.
Малки рекички се провираха едва към вътрешността.
Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки, защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места.
Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гледка към недостроената сграда на полуострова.
Нямам време да го обходя целия. Може би сега разстоянието ще е по-кратко, тъй като цели ръкави от язовира липсваха.
По обратният път слънцето започна да пада. Връщам се със залеза. Кончетата се бяха придвижили в търсене на по-сочна трева по дъното на оттеглилия се язовир...
Да се събудиш сред росата под високите борове, вплели клони в тишината на новия ден, е вълнуващо. В началото малко тежат очите от проточилия се мохабет край огъня с пекана пържолка и домашна ракийка, но след няколко крачки в тревата, вдишвайки влажния въздух чувстваш, че се раждаш отново.
Широка поляна е язовир във Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи, на 1500 м надморска височина и е част от Баташкия водносилов път, в който влизат още язовирите Доспат, Голям Беглик (Васил Коларов), Малък Беглик, Тошков чарк, Батак. Отстои на 30 км от Батак и на 20 км от Доспат.
Лесно достъпен, разположен сред борова гора, с множество ръкави, той е предпочитано място от любители на къмпинговия туризъм, рибари и гъбари.
Небето беше бледо, а в сумрака сред боровете се мяркаха силуетите на първите рибари.
Над водата се стелеха сутрешни изпарения, които придаваха особена призрачност на пейзажа.
Семейство патици се отдели от брега и заплува безмълвно навътре.
Небето порозовя и след малко през боровете се прокраднаха първите слънчеви лъчи. Секунди и вече нищо нямаше да е същото.
Опитвах се да се наслаждавам на краткото утро и да не се дразня от мръсотията, която хората са оставили след себе си.
Животът е кратък като утрото. Затова се усмихнах с благодарност към новия ден. И той беше наистина чудесен!
Възможна ли е такава метаморфоза?
