На 23 март имен ден празнуват всички, които носят името Лидия. Св. Лидия е първата християнка в Европа. Лидия била продавачка на багрени платове и слушала заедно с другите жени какво говори Св. Павел Апостол по време на мисията си в нейния град. Тя и цялото и семейство се обърнали във вярата. Лидия приела Св. Павел Апостол да живее в дома им.( Деян. 16, 14-15).
Освен това Лидия е името на кралство в древна Месопотамия (1200 г. пр.н.е. - 323 г. пр.н.е.), дом на легендарно богатия крал Крез. Първата жена, наречена Лидия, е християнска мъченица от I в. и според историците това не е истинското й име, а означение, че е лидийка, т.е. родом от Лидия. Bъпреки че кралството влиза в границите на персийската империя 323 г. пр.н.е., жителите му продължават да се наричат "лидийци" до доста по-късно.
В българската народна традиция думата "Лида" се използва за синоним на "разглезена девойка".
Хората, носещи тези имена, са изпълнени със светлина и чистота. Това са красиви и изящни жени, след които всеки би се загледал. Те са жизнени и любознателни деца, чиито очи винаги са отворени за външния свят. Те са много суетни в младежките си години и често слушат повече съветите на приятелките си. Въпреки това са много изпълнителни и послушни. Възрастни, те са прекалено стриктни и прецизни. Упорити и работливи, те много рядко искат помощ от другите хора. Искат с всичко да се справят сами. Те са самостоятелни, свободолюбиви и горди жени.
Женят се едва след като много дълго са търсили своя принц. Избраникът трябва да цени не само външната им красота, но и да уважава и зачита мнението им. Веднъж създала семейство, тя се посвещава изцяло на грижите за съпруга и децата си. Домът и уютът са нейната крепост и оттам тя черпи сила, за да се справи с трудностите. Тези хора са отлични служители и всеки началник би бил щастлив, ако има такъв служител.
Синият цвят им носи щастие, камъкът, който ги пази от злини, е аквамарин, благоприятните растения са ленът и хортензията, а животните, които ги покровителстват са водно конче и муха.
