Трихълмието - хилядолетното сърце на Пловдив! От най-древни времена цитаделата на Пловдив е била на мястото, разположено върху три от хълмовете на града - Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, откъдето произлиза и името Трихълмие.

На едно от тях - Небет тепе - се намират останки на първото праисторическо поселение в този район. То е датирано към енеолита. През XII в. пр.н.е. то прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа.

Още през 342 г. пр. Хр. Филип II Македонски превзема тракийското селище и го превръща в град, като му дава своето име - Филипополис. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Заради уникалното и красиво разположение на градския акропол върху трите хълма, римляните го наричали Тримонциум. Т.е. „градът на 3-те хълма".

 

През Средновековието това е не само най-укрепената, но и най-аристократичната част на града.

По време на Българското възраждане ролята на този район остава все така важна - Трихълмието отново е сърцето на града. Изградени са жилищните сгради на богатите български бегликчии, търговци, занаятчии и предприемачи. Големите търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности не по друг начин, а чрез построяването на големи, разкошни къщи. Издигат ги точно в тази част на града.

Слизайки надолу от Трихълмието и преминавайки през площад Джумая, се озоваваме на търговската улица на града. Тази улица през последните векове винаги е била „търговското сърце” на Пловдив. По време на османското владичество са я наричали „Узун чаршия” (Дългата чаршия). Множеството ханове и прочутият кервансарай „Куршум хан” са прииютявали стотиците търговци. Евлия Челеби преброява по нея 1600 крачки дължина и 880 дюкяна. В северния край на улицата, непосредствено преди моста на Марица, се намира известният „Четвъртък пазар”, който по-късно е изместен на площад „Съединение”, за да заеме днес мястото западно от него.

В този период българските майстори, между които изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи, са съчетали своето умение в оформянето на визията на Трихълмието. Това се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.

Самото Трихълмие е било изключително удобна и изкушаваща територия, защото е сравнително отдалечена от турските административни учреждения. Наоколо няма занаятчийски дюкяни, намира се встрани и от шумните чаршии. В Регионалния исторически музей в града още се пазят спомените за този строителен бум.

След Априлското въстание през 1876 година по цялото протежение на улицата са сковани бесилки, на които намират смъртта си стотици участници в освободителното движение.

След Освобождението улицата е наречена „Търговска” и придобива европейски вид. В началото на ХХ век са построени сградите на БНБ, кооперативен дом „Левски” и най-колоритната аптека „Марица”, проектирана в стил сецесион с барокови елементи. През 70-те години на ХХ век сградата необмислено е съборена и днес е само красив спомен в архивните фотографии.

 

През първите десетилетия на XX век положението се променя. Започва западането на старите фамилии, а с него много от къщите запустяват. Така от миналото величие на Трихълмието остават само бледи следи.

Така е до 60-те години на XX век. Тогава започва реализация на програма за реставрация. Създава се неповторимият архитектурно-исторически шедьовър "Старинен Пловдив" - с останките от хилядолетните крепостни стени, с вековните църкви и живописните възрожденски сгради.

 

Мястото постепенно се превръща не само в сърце на града, но и в притегателен център за туристи не само от страната, а от целия свят. И до днес античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват по неповторим начин на територията на Трихълмието, което векове наред е център на града.