Европейската комисия очаква инфлацията у нас през 2024 да бъде 3,1 процента, след като мината година тя достигна 8,6 процента. Това се казва в пролетната икономическа прогноза на ЕК.

Цените на енергията и храните имат най-голям принос за намаляване на инфлацията. Низходящата тенденция в цените на вноса се очаква да ограничи инфлацията на цените на енергоносителите и неенергийните промишлени стоки. Решението за намаляване на доплащанията за някои лекарства в края на март също намалява темпа на инфлацията за неенергийните промишлени стоки. Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане относително висока поради увеличаването на номиналните заплати в сектора и изтичането на срока на действие на намалената мярка за ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите.

Брутният вътрешен продукт на България (БВП) през тази година ще нарасне с 1,9 процента, а през 2025 г. - с 2,9 процента, сочи икономическата прогноза на ЕК. Основният двигател на растежа ще бъде вътрешното търсене, макар и частното потребление да се движи в умерени граници.

През следващите тримесечия се очаква износът да се възстанови, стимулиран от външното търсене. Потреблението се очаква да расте до края на 2024 г. и през 2025 г., подкрепено от добрата ситуация на пазара на труда, където частното спестяване продължава да се увеличава.

Очаква се инвестициите да продължат да растат, подкрепени от увеличение на производствения капацитет, предаде БНТ. Вносът също ще се увеличава на фона на нормализиране на натрупването на запаси, както и на вносния компонент на инвестициите и потреблението.

Трудовият пазар в България остава напрегнат, като загубите на заетост в производствения сектор са по-големи от ръста на заетостта в частния сектор и обществените услуги. След увеличението на заплатите през първото тримесечие на 2023 г. в ключови сектори като промишленото производство и строителството, както и търговията, транспорта и хотелиерството, този ръст се забавя, тъй като компаниите се опитват да запазят конкурентоспособността си. Очакванията са увеличението на заплатите да се стабилизира на нива от около 10 процента, близо до дългосрочните средни равнища, тъй като инфлационният натиск намалява.

Бюджетният дефицит ще бъде на нива от 2,8 процента през тази година и от 2,9 процента през 2025 г. под натиска на ръста на пенсии и заплати. Общият държавен дълг през 2025 г. ще се увеличи до 24,6 процента от от БВП. След пик през 2023 г., последвал завършването на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.,публичните инвестиции през 2024 г. се очаква да намалеят.

Общото съотношение на държавен дълг спрямо БВП се очаква да се увеличи от 23,1 процента през 2023 г. до 24,6 процента през 2025 г.

Налице са рискове за фискалната перспектива на България, тъй като постоянното увеличаване на заплати и пенсии не се компенсират напълно от необходимите структурни мерки.