На всеки от нас в даден момент може да се наложи да излезе в отпуск поради неотложна причина. Това може да се случи в период, в който платеният годишен отпуск вече е изчерпан.

Дори в такава ситуация, служителят все пак може да поиска неплатен отпуск. Има обаче едно обаче… Правната уредба е в чл. 160 от Кодекса на труда (КТ), като последните изменения са в сила от 2024 г.

1. Право на искане

Съгласно чл. 160, ал. 1 КТ, всеки работник или служител може да поиска неплатен отпуск, независимо от трудовия си стаж и без ограничение в причините. Отпускът се предоставя по преценка на работодателя, с изключение на предвидените в закона случаи, в които работодателят е длъжен да го разреши.

2. Случаи, при които работодателят е длъжен да разреши неплатен отпуск

чл. 160, ал. 3 КТ – за изпълнение на изборна държавна или обществена длъжност.

чл. 160, ал. 4 КТ – ако работникът постъпи на работа в институции на ЕС, ООН, НАТО или други международни организации, отпуск до 1 година се предоставя задължително.

Допълнителни случаи са уредени и в други нормативни актове (например за обучение, семейни причини или гледане на дете).

3. Зачитане за трудов стаж

По силата на чл. 160, ал. 2 КТ, до 30 работни дни неплатен отпуск в една календарна година се зачитат за трудов стаж. Всички дни над този лимит не се включват в трудовия стаж, освен ако закон или подзаконов акт не предвижда друго, пише Фокус.

4. Процедура

Подаване на писмена молба от служителя с посочен период и причина (причината не е задължителна, но е препоръчителна за по-лесно одобрение).

Издаване на писмена заповед от работодателя при одобрение.

При отказ – служителят няма законово средство да наложи ползването, освен в изрично предвидените в закона задължителни случаи.