Над 10 хиляди евро за килограм се търгува българското розово масло. Продуктът се оценява, като най-висококачественият в света, но силната конкуренция превзема традиционни български пазари. Първо с доста по-ниската цена и друга очертаваща се тенденция - използва се български разсад в държави, където производството е по-евтино и подпомагано от държавата.

На прага на новия сезон розопроизводителите са пред поредно изпитания. Чужди държави използват наш разсад маслодайни растения и стават наш конкурент на пазара. „Държавите, в които разсадът се изнася са предимно държави от средно източна Азия, където работната ръка е много евтина“, заяви за Нова производителят Жана Андонова.

„Основните конкуренти са си едни и същи - Турция, Мароко, но в момента на пазара се включва и Азербайджан“, допълва Петър Симеонов.

„В момента са добавени още две държави, съседки на Азербайджан, които започнаха да правят нови розови насаждения“, допълни Андонова.

„Страни извън ЕС, които са с по-ниска себестойност, както на маслото, така и на труд, имат държавна политика за този сектор“, каза Симеонов.

Жана, която и в момента е в чужбина и търси пазари на българските продукти в Азиатските държави, потвърждава, че цената на конкурентните производители е по-ниска от българското розово масло. „Като себестойност е на пъти по-ниска цена. Да не забравяме, че горивото, което е другата съществена част от формирането себестойността на розовото масло, е също на изключително по-ниски нива от цените, на които купуваме гориво в България“, отбелязва тя.

А в България цените растат. „Амониевият нитрат в рамките на два месеца е скочил с 30%. Преди Нова година беше в порядъка на 500-600 лева, сега вече е близо 900 лева тона“, уточни Симеонов.

Пазарите в САЩ и Канада също са в застой, но се отварят и нови възможности. „Много добре се развива продажбата на розовото масло извън Европа - в Австралия, като държава, която тепърва най-вероятно ще се развива в това нещо“, добави той.

Българското розово масло продължава да се търгува най-скъпо, но и това е причината купувачите да избират по-евтини аналози.  „Да, те нямат това качество, но когато нашето масло се вдига като цена и някой от брандовете пристъпват към смяна на рецептите и вземат по-нискокачествено масло и по-евтино“, твърди производителят.

Добрата новина според Жана идва точно от Азия и засиленото развитие на ароматерапията, и повишения интерес към българските производители. „Не само на българското розово масло, но и на останалите български етерични масла“, каза още тя.