Тео е алтернатива на цялото консуматорско общество – човек с кауза, който не хаби ресурс напразно и събужда Бог у човека
Николай Василев е роден през 1975 г. в Казанлък. Той е сценарист и режисьор на документалния филм „Формулата на Тео“, който ще бъде представен тази вечер в Дома на НХК от 18 часа и си заслужава да бъде гледан от всеки един бургазлия и гост на града ни. Билетите са на привършване, затова побързайте.
Николай Василев е завършил Кино и ТВ режисура в НБУ през 2004 г. Филмът му „Френска любов“ – късометражна лента, влезе в селекцията за късометражни филми на престижния филмов форум София Филм фест 2015. В момента той работи по документални проекти в БНТ. Споделя, че първоначално искал да учи право, после медицина, но в крайна сметка осъзнал, че по-скоро иска да се занимава с нещо, свързано с творчество, а не с точните науки. Почти веднага след това започва работа по различни документални проекти към БНТ.
В момента снима документална поредица от 10-минутни филмчета. Много честно неговите документални филми са забелязвани на доста фестивали.
- Г-н Василев, кога една история си заслужава да бъде разказана във филм?
- Не съм типичния рационален човек и често работя с интуицията си. Освен ако някой интересен факт не ми направи силно впечатление в дадена история, аз разчитам изключително много на усещането си. Търся необикновените герои – многопластови образи, от които човек може да си извади поука за нещо. Когато някой премине през нещо изключително трудно и е успял да постигне нещо, това са най-интересните ми герои.
- С какво те впечатли учителят Тео и защо избра точно за него да направиш филм?
- Аз съм от Казанлък и за мен той винаги е бил емблематична личност. Познавам го още от ученическите си години и съм го имал предвид като евентуален герой на мой бъдещ филм. Предизвикателство беше. При него рискът винаги е, че той е много статичен от гледна точка на камера. Нито ходи по вода като Кристо, нито е художник, който прави картини по 5 метра...
- А защо Тео е впечатляващ?
- Защото е различен и има различна концепция за живота. Той не е теоритик, който проповядва някакви идеи. Той е скромен и именно тази скромност дава някакви резултати. Тео е алтернатива на цялото консуматорско общество – човек с мисия, който не хаби ресурс напразно. Като Сизиф – камъкът му винаги е на път. Някак демонстрира това, което ще ни е много необходимо в бъдеще – идеята да бъдеш, а не да имаш. Той не прилича на нито един друг учител, защото това, което прави, е много самобитно и някак първично. Намерил е начин да въздейства и да формира съзнанието на учениците си, а най-ценното, на което ги учи, е свободата. Като свободни личности те могат да творят, за разлика от ограничения, скован от правила и догми човек.
- Колко са неговите ученици, как достигат те до него?
- През Тео са минали стотици ученици и той знае на всеки един от тях трите имена. Той отбира ученици от математическата гимназия в Казанлък, където преди година го пенсионираха с удоволствие. Иначе учениците му го намират по най-различни начини. Тези, които имат интерес да се развиват, стигат до него по един или друг начин. Сега, когато той е пенсионер и стана по-известен, вече му се обаждат заинтересовани майки, които са по-амбициозни и взискателни към децата си. Той обещава успех и го постига.
Особеното при него и концепцията му е, че той не взема пари за това, което прави. Той е изключителен. Той е в традицията на безсребърниците.
Тео е съзнателен в това, което прави. Според мен, трябва да направят специален клон в психологията и да го изследват – как така работи, без да иска нещо за себе си. Това е постижение за душата, нейно състояние, на което според мен трябва да обучаваме децата си. Тео им го преподава – в името на каузата и постижението да се работи безвъзмездно.
- Имаше ли някой запомнящ се момент по време на снимките на филма за Тео?
- Много интересни са моментите на посещението на Тео в Китай. Там той беше поканен от негов ученик да изнесе лекция за Деня на физиката. Всички знаем, че китайците имат вродено почитание към учителството и фигурата на учителя и разбира се и Тео го възприемаха по традицията на конфуцианството – с респект и благоговение. Такова трябва да бъде отношението към учителите. В България това за момента е невъзможно, защото у нас има учители, които бързат да напълнят гушите си, а не да събудят съзнанието на децата. Именно това са хората, които нямат идея за мисия. Това при Тео е събудено и той го предава нататък.
Китайците бяха изключително впечатлени от Тео и дори не спираха да му повтарят, че ако работи там, той ще бъде милионер. Учителят обаче дори не си помисля да замине в друга държава срещу каквото и да било заплащане. За него не това е важното.
- Кои са най-успелите ученици на Тео и къде по света са се реализирали?
- В цял свят има негови ученици. Те работят в най-добрите лаборатории или места, свързани с наука. Неговите ученици дори да не се занимават с наука, те са се реализирали по много добър начин и са постигнали някакъв максимум. Това е благодарение на будността, която Тео е създал у тях. Той много обича да казва „Аз създавам архитектите на бъдещето“ и те го легитимират като такъв архитект и добър учител със своите успехи.
Един от успешните му ученици е Тенчо Попминчев, който заедно с брат си в Америка най-вероятно ще бъде номиниран за Нобелова награда. Те са направили своето откритие, благодарение на липсата робуване на стереотипи и догми в науката. Създали са нещо, което наблюдава света на атомите и молекулите в реално време, а това би било страшен скок за медицината и точните науки. Друг негов ученик прави камерите, които са на всякакви марсоходи, луноходи, които НАСА ползва, и то ги произвежда в София.
Най-оптимистичното е, че в момента той също обучава бъдещи много успешни хора. Все още има надежда, защото вълната от личности не е преминала и Тео все още създава хора, които са на световно ниво и винаги са първи на олимпиади.
Една от любимите ми мисли на Тео е, че е смъртно опасно да си прост. Той получава много критики от родители за това, че е строг и пише много двойки. Той не глези учениците си, но има много интересно чувство за хумор, благодарение на което влиза в контакт с тях и вкарва кислород в общуването.
Все повече тази любима мисъл от Тео я виждам в живота, тя ми е като слоган. Първият човек, който ме спаси от това да не съм прост, е един друг учител, за когото съм правил първия си филм – Ваклуш Толев. Той не е учител по физика, а по метафизика и от него научих, че всеки човек е бог в развитие. Според него Бог не е извън нас, той е вътре в нас и всеки го е събудил на различно ниво. Затова има прости, по-прости, най-прости, има гении и божествено умни хора. От него научих това като идея, а от Тео видях как тази божественост вътре в човек може да бъде активирана, събудена и превърната в живот. Това прави той с учениците си – маха опаковките, които светът ни дава и активира най-доброто, свръхпотенциала в човека. Ако говорим за Бог – той събужда Бог в човека.
- Кой е последният филм, който си гледал и въобще можеш ли да седнеш да гледаш филм като обикновен зрител?
- Имах период, в който ми беше много трудно да гледам филм като обикновен зрител, тъй като все търсех недостатъци – как е осветено, как се движат героите и т. н. Слава Богу, този период мина. Последното, което гледах, беше поредицата „Чернобил“, която е изключително въздействаща и много добре направена.
- Какво мислиш за съвременното българско кино, за комерсиалните сериали, с които ни облъчват всеки ден от екрана?
- Съвременното българско кино е част от концепцията на цялата ни държава. То е нещо като кино, а ние сме нещо като държава. Имаме нещо като изкуство, нещо като финансиране и т. н. Българското кино в момента по-скоро е имитация и упражнение на хора, които по принцип може би поставени в нормални условия биха дали по-добър продукт. Аз обаче не съм доволен от това, което виждам. Може би единственото, което бих откроил е филмът „Ага“ на Милко Лазаров, но той стои извън контекста на българското кино.
