Ексклузивно за Флагман.бг! Интервю с най-стария Дядо Коледа, който радва децата на Бургас вече 40 години

Днес Дядо Коледа има рожден ден и си пийва топъл грог в гримьорната на Държавния куклен театър


Направих гаф с бабата и дядото на едно момиченце, още не мога да си го простя, казва през сълзи обичливият Дядо, който по пуловер никак не изглежда стар

Вече 40 години той радва децата на Бургас. Още от далечната 1978 година! Помни я, защото за пръв път дарява децата, освен с играчки, още и с невиждани екзотични цитрусови плодове, които са пристигнали с кораб на пристанището – портокали, мандарини и грейпфрути. Все още банани нямало. Той е легендата за Дядото на всички Дядо-Коледи. Най-старият по стаж в Бургас, със сигурност в България, а може би и по света.

„ Хо-Хо-Хо! Деца, пишете ми, аз ще ви зарадвам с желаните от вас подаръци. Къде? Разбира се, в Държавен куклен театър-Бургас. Хо-хо-хо...”
Така започва разговорът ни в гримьорната, докато репетира за поредното детско шоу.

-Дядо Коледа, кой сте всъщност Вие?
-Как кой съм?! Аз съм Дядо Коледа. За всички деца, с надеждата за по-добро и щастливо бъдеще на мама и тате, за повече радостни внучета за всички баби и дядовци.

-Дядо Коледа, коя е била най-запомнящата се Коледа за Вас през тези 40 години?
-Не е щастлив момент, а по-скоро трагичен. Беше най-големият ми урок след допусната огромна грешка. Във вихъра на тържеството, сред неколкостотин деца и техните родители, аз си позволих да се обърна към двама възрастни, смятайки, че са бабата и дядото на момиченцето, което бе на 5 годинки. Не знаех, че майката е загинала в тежка катастрофа и родителите й са осиновили момиченцето, което ги приема като свои мама и тате. Нарича ги така и те така желаят. Аз се обърнах към детето с думите, че трябва да уважава баба си и дядо си, защото те са стари, а са дошли в преспите до тук, така и така, така и така. Виждах как двамата възрастни пребледняват, а то ме гледа объркано. Беше голям конфуз, защото явно край тях имаше и близки приятели, които са били наясно с деликатната ситуация. Залата притихна. Момиченцето каза, че няма баба и дядо. И че е дошло с мама и тате, и се разплака, задавайки напълно резонните въпроси
къде са истинските й майка и татко, защо няма баба и дядо. Опитах да поправя грешката, но вече беше късно. Затова никога повече не правя непремерени обръщения с непремерени съвети. (Тук Дядо Коледа не може да сдържи сълзите си и се разплака не на шега, б.а.)

-Кога беше това?
-Преди 17 години. Да е живо и здраво детето. То вече е голяма мома.

- Защо се самообвинявате? Истинският Дядо Коледа не бива да плаче.
-Той трябва винаги да е точен и да може да реагира по правилния начин, минали са над хиляда представления след този гаф, но аз продължавам да сънувам този кошмар, със сълзите на детето и разочарованието на близките му хора. А беше Коледно тържество.

-Какво всъщност представлява появата на Дядо Коледа за децата като усещане?
-Мечта, очакване, подаръци, разбира се, но това е на първи план. Това е надеждата на всеки човек за по-добър живот и за повече щастие със семейството, защото е семеен празник и вече оттам всичко, което може да бъде добро и да донесе късмет. Защото и ние, старите, се радваме и очакваме.

-На кое се радва най-много детето, когато види Дядо Коледа? Най-честата реакция каква е?
-Най-честата реакция е при липсата на чувалчето на Дядо Коледа.

-Пристигате без чувалче?!
-Не, Дядо Коледа носи голям чувал и той винаги е препълнен! Метър на два ми е чувалът, и винаги не достига мястото от подаръци. И когато кажа на децата: „Деца, летя с вълшебната шейничка и в един момент ...пуф... чувалът ми падна и го изгубих, и сега не знам какво да правя. И настава смут.

-Тоест Дядо Коледа влиза без чувал, така ли?
-Не, влиза с чувал, но той се прави, че го няма чувала.”Деца, помогнете ми, търсете, къде е, как да намеря чувала, я вижте в онзи ъгъл, я в другия...”. Те тичат, врат се наляво и надясно, настава щура игра, но са сериозни, защото приемат нещата насериозно, но през цялото време очите им са вперени в чувала, който е в моите нозе. А аз казвам, че нямам чувал. Това е театър на абсурда. А те не осъзнават. И съответно в един момент ги спирам и викам:

„О, боже (това аз го казвам, те го пропускат), ето го чувала, ето го! Деца, но в него няма нищо! Ровя, ровя, няма нищо. Пак казвам: „Деца, бързо помогнете, влезте вътре и търсете!”. И всички влизат. Чувалът е огромен. Влизат вътре, тършуват. Вадят подаръци навън, пак ги прибират. Чудят се какво му става на Дядо Коледа. И викат: „Дядо Коледа има подаръци!” Аз отговарям: „Не, не няма нищо, какво да правя сега?!”. И се вайкам.

И те ми помагат да намеря решение, защото смятат, че съм стар и поизкуфял и се превиват от смях. Разбира се, всеки изпълнява коледна песничка, стихотворение. И тогава вече се появяват подаръците.

-Тези деца на каква възраст са?
-Аааа, не иде реч само 4-5-6-годшни. И на 70-годишни деца съм носил подаръци.

-Реакциите им пак ли са същите?
-Точно, даже те са по-искрени, защото веднага усещат представлението и веднага влизат в атмосферата, в роля.

-Къде се случва това?
-В старческите домове, също така и на представления, когато водят внуците си. Канили са ме и на частни партита, на фирмени мероприятия.

-Дядо Коледа, репортерският ни екип дойде днес в Кукления театър, защото колегите Ви казаха, че имате Рожден ден. И че заслужавате похвала за ролята ви в тия 40 кръгли години, но и те ви викат Дядо Коледа. Кой сте? От колко години работите тук.
-От близо 20 години работя в Държавния куклен театър-Бургас. Казвам се Красимир Хараламбов. И днес наистина имам Рожден ден, но не помня на колко ставам. Елате да почерпя, че ще се готвя за следващото представление. Започнаха да влизат децата.

- Дядо Коледа, не е ли рано да дойдете, все още е 3 декември?
- Това е един спектакъл на моята директорка Христина Арсенова, която е изключителен професионалист като режисьор - „Роня”, препоръчвам го на всички, много добър, интересен е, с много обрати , с прекрасни актьори и творчески заряд в него. Препоръчвам го и на възрастните деца.

В категории: Бургас