Мъка, разруха и скоростно обезлюдяване са основните белези този магичен край от Странджа
Факия. В съзнанието на младите в днешно време подобно име на населено място предизвиква асоциация за цинично действие, но повечето възрастни хора у нас знаят къде се намира, чували са за героичния Бимбалов род и за Вълчан войвода. Чели са за паранормалните явления, характерни за най-магичната ни планина – Странджа.
Рутинната, а не внезапна, както се оказа, проверка на Държавния фонд Земеделие в европейската къща за гости, собственост местната жителка Величка Кокаланова, днес повдигна завесата над теми, които остават невидими в забързаното ни ежедневие.
В крайна сметка, експертите, водени от самата териториална директорка на фонда в Ямбол Аделина Койнова, не намериха нищо обезпокоително по стопанисването на имота, построен с пари от ЕС. След три часа вглеждане в счетоводните документи, изводът бе, че обектът се използва по предназначение и нямат особени забележки към бенефициента.
В това време, пред кметството на селото бяха насядали местните хора, които, заедно с кмета Ангел Ташев разнищваха темата с проверката в къщата на Кокаланова. Не бе убягнало от погледите им присъствието и на журналисти, което се случвало твърде рядко.
„Кокаланова работи в пощата, единствената служителка на пощата, вдовица е от десетина години, ако не е тя, няма кой да преброи парите за пенсии, да ги разпредели и да ги раздаде, тук останаха все стари и болни хора. Не знам какво я проверяват, ама аз мога само да кажа, че е работлива и честна жена”, каза кметът, тежко въздишайки в жегата.
Да търсим политическа протекция в ГЕРБ, с която жената е получила субсидията от ЕС, за да се облажи заедно със синовете си, било повече от глупаво. Нито пък и откъде идва куражът й да обслужи банков заем от 75 хил.лв., инвестирайки го като собствен принос при тоя „наплив” от туристи в Странджа.
Съседите разказат, че Кокаланова има двама синове. Малкият – Васил, работел като данъчен инспектор в Средец, където и живее, а големият Иван бил бивш граничен полицай. Покойният съпруг Вълко Кокаланов преди разпада на тоталитарния строй бил най-влиятелният човек в селото – председател на ТКЗС-то, отговарял също за моторно-тракторната станция, за развитието на овцевъдството. „Закваската” фамилията имала още от стария обществен строй. Те били от първите в селото, които при демокрацията се регистрирали като земеделски производители и започнали да получават държавни субсидии.
Величка Кокаланова също била регистрирана като земеделски производител. Зачислени й били за чистене и поддържка пасища и мери, от което се получавали хубави чисти пари, синът й Иван също бил в този бизнес, гледал и крави, имал малки площи от насаждения с ечемик и кориандър.
„Селото като цяло върви към изчезване и ако има нещо, което го прави привлекателно за външния свят, това е именно къщата за гости на Кокаланова. Идват хора, които се интересуват от природата ни – от птици, от животни, идват тъсачи на паранормално. Рядко се спират в центъра, но има такива”, разказват местните.
„Изненадваща“ проверка в празна къща за гости в странджанското село Факия
Факия се намира на 5 км южно от главния път Средец-Болярово и е включено от миналата година в туристическия маршрут „Тур Странджа”. Именно този преход по българската част на планината е донесъл надежда за съживяване.
„Вчера и онзи ден двама софиянци спаха у Кокаланова, разпитах ги снощи какво търсят тука – брояли лалугери”, обясни кметът, който е и нещо като туроператор по неволя, защото, както установихме и ние, къщата не се рекламира достатъчно в интернет. Туристите обикновено звъняли на него да им обясни къде и как могат да се настанят.
Величка Кокаланова: Теглих 75 хил.лв. кредит и вложих всичките си спестявания да развия бизнес във Факия
Селският първенец е отчаян. Оказа се, че не мисли за предстоящите избори наесен, не го интересува кой ще спечели. Самият той няма да се кандидатира. Населението съвсем се е стопило през последното десетилетие и тук кметът се назначава от общинския кмет.
„На доизживяване сме – пари за кърпеж на пътища няма. Сам, с комшиите и със синовете ми, косим тревата около пътните знаци, поне колите да не катастрофират, като преминават през селото ни”, казва Ташев.
Съселяните му го похвалиха, че заедно с бившия учител Чанко Жеков – вече пенсионер, окосили огромна площ от буйната растителност на влизане в селото, оформили знак с камъни „Факия”, забили и трикольор, който посреща всеки посетител на влизане.
Малко след освобождението ни от турско робство Факия наброява около 1000 души. Тази численост се запазва до средата на миналия век. При последното преброяване през 2015 г. тук все още има регистрирани 444 човека.
„Сега сме към 230, млади не останаха, няма с какво да ги задържим. Затова всяко хубаво нещо опитвам да го подкрепям. Не ми пука нито за ГЕРБ, нито за БСП. Гледам ние да сме добре, ама животът ни върви все по- на зле”, приключва седянката край кръчмата кметът и се прибира у дома да хапне и да полегне след косенето под жаркото слънце. Не помни от колко мандата вече не е сядал зад бюрото в кметството.
