Какво бе здравеопазването по време на соца? Из спомените на една пациентка

Какво бе здравеопазването по време на соца? Из спомените на една пациентка

Източник: socbg

Всеки ден идваше линейка със сестра, която поставяше болкоуспокояващ серум, лечението бе безплатно






След 10 ноември 1989 г., когато новоизлюпените демократи решиха, че подготвените ни лекари не са добри специалисти и затърсиха такива из Европа, във в. “Отечествен фронт”, който още излизаше, прочетох статия от известен немски специалист.

Той казваше, че здравеопазването ни е добре организирано, здравните услуги – на ниво. Че не е нужно друго, освен да се действа за по-добро заплащане на всички кадри, работещи в здравеопазването.

А какво беше то? През септември 1975 г. тежко заболя 76- годишната ми майка. Оказа се раково заболяване, много тежко и стопяване на четвъртия прешлен на гръбначния стълб. Болките ѝ бяха неописуеми.

През следващите осем месеца, докато лежеше вкъщи, всеки ден в 9:00 ч. и в 16:00 ч. идваше линейка със сестра, която й слагаше болкоуспокояващ серум, а за 22:00 ч. ни даваха предписаните безплатно болкоуспокояващи капки. Цялото това лечение се извършваше абсолютно безплатно. Нещо, което в наши дни и при тази система е невъзможно да се случи.

През юни 1967 г. по покана на моята посестрима Зоя Матвеевна посетих за няколко месеца СССР. Тя бе от Калининград. Преди да замина, паднах и ударих десния си крак. В Калининград болката ми се усили нетърпимо. Зоя ме заведе на лекар. Установиха тромбофлебит и ме настаниха в болницата в Октябрский район.

Бях приета в хирургичното отделение на д-р Валентина Кленова. Осемнайсет дни бях на легло, а кракът ми – на специална поставка. След края на болничния престой в съветската клиника получих болничния лист, в който бе описано какво са извършили и какво още трябва да се направи от специалистите в България.

За цялото лечение не заплатих нито лев освен рублите, които дадох за красив букет от рози за д-р Кленова. А за вниманието, с което бях обградена, мога да говоря с дни. И “строгая сестра Нина”, както я наричаха в болницата, защото беше винаги тъжна и смръщена, загубила всички близки във войната, ме обграждаше с голяма обич.

В България в продължение на години години ме викаха на контролен преглед. На третата установиха, че тромбът е много добре калциран.

Елена Димитрова, Горна Оряховица
В категории: Ретро Флагман