Предсрочни парламентарни избори през 2019 г. биха дали началото на нова тежка криза

Предсрочни парламентарни избори през 2019 г. биха дали началото на нова тежка криза


Равнището на гражданска и социална компетентност остава ниско, а в тези условия институциите нямат капацитет, за да осигурят спазването на правата на всеки отделен човек, казва политологът


Краят на годината, обичайно, е време за равносметки и прогнози, включително и в сферата на политиката. „Флагман“ потърси мнението на политолози и социолози с няколко ключови въпроса за 2018 и 2019 г. Започваме с доц. д-р Антоний Гълъбов – преподавател в Департамент „Политически науки“ на Нов български университет.


- Г-н Гълъбов, каква бе 2018-а година според Вас във вътрешно-политически план? Кои бяха най-съществените политически събития?
- Това бе година на партийна конфронтация, която замъгли и измести общественото внимание встрани от съществения български дневен ред. Ритъмът на усилията за успешното провеждане на българското председателство на Съвета на Европейския съюз бе изгубен през втората половина на годината и това позволи да бъде формирана представата за загуба на посока и влошаване на общото състояние на страната.
Активно провежданата външна политика, особено в периода на Председателството, показа че България може да заеме мястото си на компетентен посредник в международната политика, и то в много тежък период на загуба на ориентири и формиране на нови групи от рискове. Опитите за противопоставяне на външна и вътрешна политика не дадоха търсения от опозицията ефект. Налице е нарушаване на баланса и взаимодействието между институциите, като най-съществени са щетите за администрацията на президента. Усилията на президента Радев да наложи дневен ред на правителството и управляващото мнозинство блокират потенциала на президентската институция като изключително важен посредник и фактор за управление на конфликти.

- Чуват се все по-тревожни предупреждения за ситуацията с човешките права и състоянието на демокрацията у нас. Влоши ли се сериозно положението през 2018 г.?
- Степента, в която биват гарантирани правата на човека определя качеството на управлението. В определени сфери бе постигнат напредък, но влошаването е по-скоро резултат от липса на капацитет за неутрализирането на ясно изразени негативни тенденции. Равнището на гражданска и социална компетентност остава ниско, а в тези условия институциите нямат капацитет, за да осигурят спазването на правата на всеки отделен човек. Публичните политики, насочени към отделни уязвими групи в обществото, остават зависими от секторния подход при планирането и финансовото им осигуряване.
Дори и там, където е осигурен достъп до услуги, тяхното качество остава проблематично. В този смисъл, условията за гарантиране на правата на човека продължават да се определят от степента на развитие на самата публична среда. Очевиден пример за това е задълбочаването на проблемите, свързани със старческата самота и социалната изолация и изключване.
Неприемливо високите равнища на недоверие в институциите и задълбочаващото се чувство за социална несправедливост генерират все повече агресия в публичното пространство, която на свой ред се превръща в нов риск пред гарантирането на правата на българските граждани.

- Очаквате ли оставка на правителството „Борисов 3” и извънредни парламентарни избори през 2019 г.?
- По-скоро не. Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори през 2019 година, това ще бъде началото на нова тежка криза, която ще повиши още повече социалната цена на необходимите реформи. От 2009 година до днес нямаме успешно завършен управленски мандат. Провеждането на извънредни парламентарни избори, например заедно с местните избори, е изключително рисков сценарий.
Резултатите от европейските избори ще имат определящо значение за вероятността от предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Ако ГЕРБ и БСП излъчат еднакъв брой народни представители в Европейския парламент, хипотезата за предсрочни избори би имала висока степен на вероятност.

- Каква е прогнозата Ви за представянето на парламентарните политически сили на евровота и местните избори през 2019 г.?
- ГЕРБ ще успее да възпроизведе сегашното си представителство в Европейския парламент. Дори и да мобилизират всички свои избиратели, (нещо което изглежда все по-малко вероятно) социалистите ще постигнат по-нисък резултат от този на ГЕРБ, но най-вероятно – по-добър от актуалното им присъствие в Европейския парламент. Това ще им позволи да определят като успешни изборите, но не и да предизвикат парламентарна криза.
ДПС няма да успее да задържи досегашното си представителство, но ще демонстрира добра електорална мобилизация преди местните избори, които повечето партии определят като по-важни за самите тях.
Най-оспорвано ще бъде полето на националистическия вот, доколкото към него имат претенции, освен партиите от коалицията Обединени патриоти, БСП и Воля.
Ако адресират правилно смисъла на европейския вот, десните формации биха могли да запазят единия мандат, с който разполагат, но изглежда трудно да постигнат по-добър резултат.
И на тези избори няма да има независим кандидат, който да успее да спечели мандат, а свои представители ще изпратят ГЕРБ, БСП в някаква коалиция, ДПС и националистически партии.

- От кои партии извън парламента можем да очакваме изненади през 2019 г. Има ли почва за нови играчи?
- Десните формации най-вероятно няма да успеят да се възползват от шансовете, които им дават европейските избори, за да изградят минимално необходимото им равнище на взаимодействие. Няма тенденция към създаването на нови субекти в лявата част на политическия спектър. За сметка на това, ще продължат усилията за конструиране на нови политически субекти, които да се конкурират в пистата на националистическите формации или да радикализират социалния популизъм.
Възможно е поредното завръщане на феномена „бизнес-партии“, като тяхното влияние ще стане по-очевидно на местните, отколкото на европейските избори. Тази година не е подходяща за лансирането на нови политически субекти, които биха имали по-трайно присъствие в политическия процес. Съчетанието от европейски и местни избори като среда за създаването на нов политически субект е най-трудното. Единственото изключение до момента е само ГЕРБ и то при различни стартови позиции. Освен това, появата на нови субекти зависи и от наличието на достатъчно влиятелен корпоративен интерес, който да подкрепи една нова формация, а в момента това изглежда малко вероятно. Това не означава, че няма да се появяват нови политически движения или обикновени „пощенски кутии“, но това няма да доведе до съществена промяна в политическата картина.
В категории: Политика