Вярната посока е връщане към Европейската икономическа общност, със силно минимализиран административен център, с реална конкурентност между отделните икономики и реален национален суверенитет
„Обединена Европа или Европа на нациите“ е въпросът, с който Брюксел прави опит да се форматира целият т.нар. публичен дебат пред евроизборите. Този т.нар. дебат фактически няма да се състои.
Защото ще се води между слепите брюкселски водачи и техните партийни послушковци по места, от една страна, и огромното мнозинство на европейските граждани, което отдавна е глухо за безжизнената, сякаш направена от пластмаса брюкселска фразеология.
Такъв „дебат“ – между слепи и глухи – няма да проработи и жестомимичен превод, той е просто губене на време. Което не е толкова фатално, с оглед на изгубеното историческо време от 5 години – колкото е мандатът на отиващата си Еврокомисия и Европарламент.
Време, през което бе проспана гигантската социална имплозия в Близкия Изток – провокирана от целенасочената агресия на Барак Обама, тази имплозия се превърна в експлозия с библейски размери и доведе до незапомнени емигрантски вълни към Европа.
През цялото това време – от „арабската пролет“ досега – настоящата Европейска комисия дълбокомислено си гледаше брюкселския пъп и сънуваше розови сънища за повишаване на конкурентността на икономиката, понеже емигрантите са свежа работна ръка.
И сякаш нищо не се е случило, току-що събудилите се от сън европейски аристократи спуснаха рамката на „европейския дебат“. За тях няма съмнение, че те продължават да са монополистите на европейската идея и на всеки дебат за европейската идея. По подобен монополистки повод в Библията е написано, че на Мойсеевата позиция са застанали фарисеите и садукеите – бащите на европейската идея биха се ужасили, ако можеха да видят днешните си наследници.
Некоректно е изначалното залагане на разбирането за „Европа на нациите“ в негативния контекст на разделение и противопоставяне.Целта е по този начин брюкселското разбиране за „Обединена Европа“ да бъде освежено и да обезоръжи – пак с нечестен подход – гневът и недоволството на европейските граждани.Този лишен от въображение и креативност, банално безпардонен подход е типичен за брюкселската администрация, така че няма място за изненади.
Ироничното е, че именно Брюксел се опитва да бъде говорител на идеята за Обединена Европа.Иронично е, защото именно тази Европейска комисия в последните 5 години постигна огромни „успехи“ в разединяването на Европейския съюз и отвращаването на хората от всичките им глупави регулации, от високомерието и от двойните им стандарти.
Заедно с надменния авторитарен подход към една наистина стара демокрация, каквато е Великобритания, довел до Брекзит – всичкото това не могат да го постигнат и най-големите външни врагове на ЕС.Освен ирония, в тези факти се съдържа и трагизъм – защото именно Брюксел, най-гръмогласният говорител на „обединена Европа“ е на практика най-големият разрушител на единственото реално европейско обединение, каквото е Европейския съюз.
„Федерална Европа или Европа на отечествата“ – ето това би бил коректно поставеният въпрос в един изначално некоректно форматиран дебат за „бъдещето на Европа“.
Брюкселските разрушители на Европейския съюз първо трябва ясно да признаят, че тяхната фантазия за „Обединена Европа“ се свежда единствено до федерален механизъм като Съединени Европейски Щати /СЕЩ/.
Федерализиране на Европейския съюз и превръщането му в европейска империя с център Брюксел – това е виждането на самозабравилият се брюкселски „нема-лево-нема-десно“ елит. Но тъй като няма куража да каже истината, евробюрокрацията предпочита да ползва любимия си подход – подценяване на интелигентността на европейските граждани.
Нищо, че точно с този си подход доведе Европейския съюз точно до днешното му състояние на безпосочност и полуразпад. До задънена улица, кьорсокак.
И тук идва вторият, също така странно формулиран спор – румънката Кьовеши или французина Бонер да заемат длъжността „главен прокурор на ЕС“. Персонализирането в този спор замъглява по-важната, съдържателната страна.
Обърнете внимание – „главният прокурор на ЕС“ и създадената през 2017 година Европейска прокуратура ще разследват и преследват престъпления с еврофондове. Започват – по план засега – още от догодина.Това звучи прекрасно – кой не иска да бъдат наказани лошите крадци на общото благо?
Всеки иска, нали?
То е също като въпросът „искате ли да е добре, или искате да е зле?“ Е, хайде сега, хубава работа – кой иска да е зле?! Несериозен е този инфантилен подход.
Апропо, кой не иска да бъде спряно насилието срещу жените? И срещу децата? И срещу мъжете? И изобщо – да бъде спряно насилието сега и завинаги?
Всеки иска, подразбира се. Само че не и от „вълшебната пръчица“ на еврокрацията, понеже тя не работи.
А също така се подразбира, че главният прокурор на ЕС ще разследва измамите. Чудесно! Но кой ще разследва всичките законово заложени механизми, които ловко и системно връщат обратно в западноевропейските корпорации голяма част от предвидените за Източна Европа средства от еврофондове.
Как става това връщане ли?
Чрез предварително заложени технологични стандарти, постижими за конкретни западноевропейски мега-корпорации. И също така не толкова мега-корпорации. Но отново западноевропейски. И консултантски фирми, и какви ли не още законови номера.
Тези законови хитрини кой ще ги разследва? Никой, нали?
Защо тогава се вдига такъв шум около „избора на главен прокурор на ЕС“, какъв е дългосрочният замисъл и защо е цялата тази шумотевица? Дългосрочният замисъл на самозабравилия се брюкселски псевдо-елит е изграждането на федерална, наднационална „независима“ служба, на която постепенно да се добавят нови и нови властови функции.
Нищо повече от безразборно изземване на национален суверенитет и прехвърлянето му от националните държави към брюкселския административен център-метрополия.
Така че въпросът не е персонален и не е дали румънката Кьовеши – поредното розово захарче, подхвърляно на европейската публика – или французинът Бонер да стане главен прокурор. Въпросът е защо изобщо „главен прокурор на ЕС“? Е, отговорихме си.
Въпросът е също така докога ще трае неутолимият апетит на Брюксел за още и още власт и източване на национален суверенитет продължава да руши институциите в страните-членки на ЕС?
Вероятно – докато бъде спрян. Защото на всичко отгоре, тази патологична лакомия не прави по-ефективни европейските институции. Напротив! Това е разпиляване на суверенитет, злоупотреба с власт и с отговорност.
Федерална Европа като кьорсокак. Дотук стигнахме. Дано продължим във вярната посока след 26 май. Защото Федерална Европа на бюрокрациите не е донесла и няма да донесе нищо добро на хората.
И защото вярната посока е връщане към Европейската икономическа общност, със силно минимализиран административен център, с реална конкурентност между отделните икономики и реален национален суверенитет.
С две думи, Европа на отечествата.
*Александър Урумов е български писател, драматург, публицист. Коментарът му е от фейсбук, заглавието е на Флагман.бг
