Новият треньор в школата на „Лъвчетата“ Александър Бранеков е добре познато име в българския футбол – с над 200 мача в елита като играч на ЦСКА, Славия, Локомотив (Сф) , Локомотив (Пд), Септември и Видима. 32-годишният бивш младежки национал пое набор 2008/2009 г. навръх рождения си ден – 31 май и само след седмица заведе отбора на турнир в Созопол. За Бранеков работата в нашия клуб е първото стъпало в треньорската му кариера и всички се надяваме той да стане неизменна част от „Лъвчетата“. Пред клубния сайт Сашо даде първото си интервю.
- Сашо, с какво те привлече нашият клуб и бързо ли се съгласи да започнеш работа в „Лъвчетата“?
- Най-напред искам да кажа, че аз сам се свързах с президента на клуба Венцислав Гаврилов. Затова не бе нужно да ме убеждава, радвам се че той повярва в мен и ми подаде ръка. Многото контузии (б.р. претърпял е 4 операции на коляното) ме накараха да се откажа от футбола преди 1 година и дълго мислих с какво искам да се занимавам. Когато реших, че искам да работя с деца, избрах „Лъвчетата“. Убеден съм, че при качествена работа този отбор го чака добро бъдеще.
- Какви са първите ти впечатления от отбора?
- В тази възраст децата хем са малки, хем не са. На 10-11 г. се изграждат навици, които са за цял живот. Първото ми впечатление беше липсата на дисциплина в отбора. И още от първия ден започнах да работя в тази насока. Веднага след това забелязах, че има много талантливи деца. Трябва много работа и за подобряване на организацията на играта.
- Колко време ще ти е нужно за тези промени?
- Мисля, че до 2-3 месеца децата ще свикнат с моите изисквания, защото те по-лесно усвояват препоръки и упражнения, отколкото възрастните. Казал съм им, че винаги съм насреща - ако имат проблеми извън футбола, ако искат да споделят нещо. Треньорът е важна част от изграждането им като футболисти и хора.
- Как видя представянето на отбора на турнира в Созопол?
- Доволен съм и от начина, по който играхме, и от желанието. Смятам, че това е пътят за развитие – с много дисциплина и желание. Още на първата тренировка им казах, че трябва те да искат да станат футболисти, а не родителите.
- Можеш ли да направиш сравнение с футбола от детските ти години?
- Преди тренираха по-малко деца, но имаше повече таланти. Освен това треньорите по мое време бяха доста добре подготвени и всички бяха бивши футболисти. А сега колко от треньорите в детско-юношеския футбол са играли на професионално ниво? Имам приятели, които обичат да гледат футбол, после решават да запишат треньорска школа и не след дълго стават треньори. Като нямаш опита от терена, няма как да го предадеш на децата.
- Кой е твоят принцип във футбола?
- Първо да се научиш да се защитаваш и след това да атакуваш – придържам се към този принцип. Защото защитите печелят всички турнири и нямам предвид само вратаря и бранителите пред него. За мен най-важни са действията на отбора, когато не владее топката. Това е основното, върху което работя с децата, защото така се изграждат навици.
- Какво би казал на децата, които имат желание да се присъединят към нашата школа?
- Ще намерят добра организация и дисциплина. Както и добри условия за подготовка, които не се различават от тези във водещите отбори. И в ЦСКА, и в Левски децата тренират на изкуствени терени. При мен тренировките са подобни на тези в професионалния футбол, естествено съобразени с възрастта като времетраене и метражи.
- Какви цели си поставяш с този отбор на „Лъвчетата“?
- По-предно класиране в края на предстоящия сезон би ме удовлетворило. Нужна е много работа и търпение, за да се вдигне нивото на отбора. Искам и децата да израснат като единици. Няма как всички да стигнат до професионалния футбол, но трима-четирима би било супер постижение.
- Сашо, с какво те привлече нашият клуб и бързо ли се съгласи да започнеш работа в „Лъвчетата“?
- Най-напред искам да кажа, че аз сам се свързах с президента на клуба Венцислав Гаврилов. Затова не бе нужно да ме убеждава, радвам се че той повярва в мен и ми подаде ръка. Многото контузии (б.р. претърпял е 4 операции на коляното) ме накараха да се откажа от футбола преди 1 година и дълго мислих с какво искам да се занимавам. Когато реших, че искам да работя с деца, избрах „Лъвчетата“. Убеден съм, че при качествена работа този отбор го чака добро бъдеще.
- Какви са първите ти впечатления от отбора?
- В тази възраст децата хем са малки, хем не са. На 10-11 г. се изграждат навици, които са за цял живот. Първото ми впечатление беше липсата на дисциплина в отбора. И още от първия ден започнах да работя в тази насока. Веднага след това забелязах, че има много талантливи деца. Трябва много работа и за подобряване на организацията на играта.
- Колко време ще ти е нужно за тези промени?
- Мисля, че до 2-3 месеца децата ще свикнат с моите изисквания, защото те по-лесно усвояват препоръки и упражнения, отколкото възрастните. Казал съм им, че винаги съм насреща - ако имат проблеми извън футбола, ако искат да споделят нещо. Треньорът е важна част от изграждането им като футболисти и хора.
- Как видя представянето на отбора на турнира в Созопол?
- Доволен съм и от начина, по който играхме, и от желанието. Смятам, че това е пътят за развитие – с много дисциплина и желание. Още на първата тренировка им казах, че трябва те да искат да станат футболисти, а не родителите.
- Можеш ли да направиш сравнение с футбола от детските ти години?
- Преди тренираха по-малко деца, но имаше повече таланти. Освен това треньорите по мое време бяха доста добре подготвени и всички бяха бивши футболисти. А сега колко от треньорите в детско-юношеския футбол са играли на професионално ниво? Имам приятели, които обичат да гледат футбол, после решават да запишат треньорска школа и не след дълго стават треньори. Като нямаш опита от терена, няма как да го предадеш на децата.
- Кой е твоят принцип във футбола?
- Първо да се научиш да се защитаваш и след това да атакуваш – придържам се към този принцип. Защото защитите печелят всички турнири и нямам предвид само вратаря и бранителите пред него. За мен най-важни са действията на отбора, когато не владее топката. Това е основното, върху което работя с децата, защото така се изграждат навици.
- Какво би казал на децата, които имат желание да се присъединят към нашата школа?
- Ще намерят добра организация и дисциплина. Както и добри условия за подготовка, които не се различават от тези във водещите отбори. И в ЦСКА, и в Левски децата тренират на изкуствени терени. При мен тренировките са подобни на тези в професионалния футбол, естествено съобразени с възрастта като времетраене и метражи.
- Какви цели си поставяш с този отбор на „Лъвчетата“?
- По-предно класиране в края на предстоящия сезон би ме удовлетворило. Нужна е много работа и търпение, за да се вдигне нивото на отбора. Искам и децата да израснат като единици. Няма как всички да стигнат до професионалния футбол, но трима-четирима би било супер постижение.
