Ивелин Драшков е роден в Габрово. Завършва Спортното училище "Даскал Никола Стефанов", с профил "Футбол", в родния си град. Футболист на Янтра (Габрово), Етър (Велико Търново), Локомотив (Дряново), Панайот Волов (Шумен),Пирин (Благоевград), на гръцкия Панетоликос и др. Бивш главен мениджър на Първа атомна (Козлодуй), спортен директор на Янтра (Габрово), спортен директор на Трявна, консултант по спортно-техническите въпроси на Миньор (Перник). От 2018 г. е изпълнителен директор и главен мениджър на Локомотив (Дряново).
- Кога за първи път застана зад футболната топка Ивелин Драшков? И как започна пътят му към стадионите? - Първите ми стъпки във футболно отношение бяха още като дете, играех по цял ден с топка в крака по поляните и училищните дворове. Организирано започнах да тренирам футбол в УСШ Габрово с треньор Веселин Горанов. Интересното в самото начало беше, че родителите ми не ме пускаха да тренирам футбол и аз излъгах, че ходя на репетиции по народни танци. Разбира се, лъжата издържа точно два дни.
- Кои са най-добрите ви учители във футбола? И кой е най-ценният ви урок? - Винаги съм се стремял да взимам по нещо от всички хора, с които съм работил, и всички, с които съм общувал. Считам, че ако човек съумее не само да слуша, но и да чува хората около себе си, би могъл да научи много! Учил съм се както от най-добрите, така и от най-слабите. Избирателно е, можеш да научиш много, ако знаеш точно какво искаш. Разбира се, най-големият ми учител във футбола и в живота са моите грешки! Най-ценният ми урок е: “Никога не се предавай!”
- Били сте по стадионите у нас и в чужбина. Трудно ли се прави футболна кариера днес в България? - Да, като футболист имах щастието да натрупам опит в няколко държави, а и след това като футболен агент - също. Това ми помага не само в начина ми на работа, но и в начина ми на мислене както в професионален, така и в личен план. Да не забравяме, че живеем в държава, в която всеки говори и разбира от футбол. Разбира се, има и такива хора, които освен че говорят, знаят как и могат. Тях ще ги познаете по резултатите и свършената работа. Не съм чувал на някого някъде да му е било лесно, в която и да е било сфера, да се случи по лесен начин това, за което се трудиш и мечтаеш... Но знам, че когато можеш и вярваш в себе си и в хората, с които работиш, нещата се получават. Така че - да, футболна кариера в България се прави трудно!
- Кои са най-силните ви моменти във футбола? И кои - най-трудните? - Като един от най-силните ми моменти във футбола бих определил спечелването на Купата на Аматьорската футболна лига с родния ми клуб Янтра (Габрово) през 2002 година. Не само заради факта, че самият трофей се оказва засега единствен в 100-годишната история на футбола в града, но и поради това, че беше извоюван с родния ми клуб и от футболисти, възпитаници и продукт на габровската футболна школа! Трудните моменти за мен като футболист и след това като агент и деятел са твърде много, не бих могъл да ги изброя със сигурност.
- Защо Ивелин Драшков не е в габровския футбол? - Интересен въпрос... Габровският футбол като цяло е болна за мен тема. Или поне това, което се случва през последните 10 години. И въпросът не е защо Ивелин Драшков не е в габровския футбол, а каква я свършихме всички ние, “футболните деятели”, които се прескачаме като количество, но не като качество, в този срамен за всички нас период - време на бездействие, вътрешни борби, взаимно неуважение и егоцентризъм. От това страдаха най-много децата на Габрово, както и всички фенове на играта. Искам да отбележа преди всичко, че съм много положително настроен от факта, че тези дни кметът на Община Габрово - г-жа Таня Христова, взе нещата в свои ръце. Пред футбола в града предстои обединение, нещо, което адмирирам от самото начало на този така наболял проблем. Лично моята визия за футбола в града ни е един структуриран и функциониращ клуб със селектирана ДЮШ и силен представителен отбор в професионалния ни футбол, мнение, което изразих още преди няколко години!
- Как се справя един футболен човек с трудните си дни? В какво търси опора духът му? - Знаете ли, лично аз нямам време да обръщам внимание на трудните моменти и затова не се справям с тях, а просто ги решавам. Какво ми коства това обаче, е съвсем друга тема. Опората, която търси духът ми? На този въпрос ще оставя отговора само за себе си.
- Как се живее в един град, който винаги е бил компас за посоката на вятъра в държавата? - Ако погледнем над всички привички и убеждения, няма как да не видим, че Габрово като град живее, диша и се развива както структурно, така и инфраструктурно. Да, различните хора виждат нещата по различен начин, но фактите са такива, че както и във футбола, накрая се гледат резултатите, а те са видими и с невъоръжено око. Няма как и да не отбележим, че българинът живее като цяло нелесен живот, но от друга странам ние затова сме и габровци, защото винаги оцеляваме и винаги побеждаваме.
- Защо един бивш футболист на Локомотив (Дряново) се завръща отново в него в труден момент за клуба, но вече като човек, който дава посока? - На първо място и преди всичко искам още веднъж да честитя запазването на мястото в Северозападната Трета лига на Локомотив (Дряново), нещо, което беше от изключително значение за всички нас като поставена цел на екипа и като цяло за самочувствието на целия град. Също така искам да използвам дадената ми трибуна, за да благодаря за безрезервната подкрепа на председателя на УС Тодор Георгиев, както и на всички членове на УС - Станислав Генчев, Марин Маринов, Николай Александров, Мирослав Борисов и Христо Янков. На хората от спортно-техническия екип на отбора и клуба: Иван Шипкалиев, Пламен Обрешков, Пламен Митев. Също така и на опитните футболисти - Станислав Генчев, Тошко Колев, Мирослав Иванов-Деко, Иво Райков, за помощта и характера, който пренесоха в отбора. За мен всички те, както и всички момчета, които повярваха в отбора и в нас, остават завинаги в моето съзнание като истински мъже. Ще кажа нещо, което споделих и при идването си в клуба - че съм тук, за да кажа какво ще стане, а не както повече от футболните хора у нас - какво трябва да се направи. Затова приех поканата Тодор Георгиев и Станислав Генчев да се върна тук, за да направим така, че всички ние, заедно, да успеем - факт, който ме прави изключително радостен!
- Не ви плашеше статутът на клуба - току-що стъпил във “В” група, както и рискът от отпадане? - Нито за миг не съм изпитвал страх в работата си, където и да е било. Няма как със страх да победиш нито в спорта, нито в живота. Няма да използвам клишета за мечки в гората, само ще кажа, че е достатъчно самочувствието на човек да бъде подплатено с качество на работа и с характер, за да постигне това, което иска. Знаех, че след осем години без футбол в Дряново и с най-скромния финансов бюджет в България нямахме право на грешка, още повече в град и клуб, където съм оставил добри впечатления за себе си като футболист и човек. За изпадане бях забранил на всички в клуба да се говори просто защото това нямаше да се случи.
- Колко тежка беше за вас тази футболна година при “железничарите”? Имаше не малка съпротива срещу вашия стил на работа. Защо и откъде дойде тя? - Ако ви кажа, че е била лека година - ще ви излъжа, но беше много истинска и си заслужаваше. Във всяка работа има съпротива - във футбола е същото. Негативизмът, недоверието, черногледството и предварителните заключения на всички, които обикновено гледат отстрани, се превърнаха, за съжаление, в национална черта. Да, те пречат, но само на тези, които им обръщат внимание. Но когато си съсредоточен, целеустремен и дисциплиниран в действията си, няма как да забележиш подобни неща. Що се отнася до стила ми на работа - времето и резултатите показаха дали е бил правилен, или не. Преди време споделих, че който не влиза в определените от спортно-техническия екип рамки на работа, не влиза и във вижданията ми като цяло за работа. - Как така се случи, че аутсайдерът и най-беден отбор в българския футбол – Локомотив (Дряново), сътвори чудо и запази мястото си в Северозападна Трета лига? И как с 6 точки през първия полусезон отборът записа 21 точки през втория? - Щом имам самочувствието, че мога да работя в най-богатия отбор в България, значи няма как да не мога да се справя с предизвикателството да работя и в най-бедния такъв. Трябва да поясня, че първият полусезон беше изигран с 16-17-годишни юноши на Етър (Велико Търново), заради което също трябва да благодарим за помощта на ръководството на “болярите” и специално на директора на ДЮШ г-н Кольо Велков. Деца, които израстваха с всеки изминал мач, но на които им беше прекалено рано за мъжки футбол. С направената селекция през зимата, подготовка и необходимия обем спортно-техническа работа изградихме боеспособен и конкурентен отбор, със здрав колектив. Съумяхме да го накараме да повярва в собствените си сили, знаехме, че на терена парите не играят така, че понякога и да си беден помага, защото бяхме подценявани от всички и смея да твърдя, нашите противници на практика не знаеха срещу кого точно играят. Което, разбира се, беше техен проблем. Така дойдоха и победите. За някой може би това, което се случи в Локомотив (Дряново), е чудо, но за всички в клуба е едногодишен къртовски труд, дисциплина и вяра.
- Вие сте основател и собственик на Мениджърска агенция “Проспорт“. Как се развива този бизнес днес? - Темата е доста дълбока, няма да изненадам никой, ако споделя, че българският футбол е в криза на всички нива. Няма как, когато нямаш качество като краен продукт на национално ниво, да бъдеш успешен в тази сфера. Разбира се, говоря успешен на европейско и световно ниво, там са истинските сделки и голямото качество. Мисля, че всички ние, футболните хора, в която и да е сфера на футбола в България, да сме, трябва първо да направим така, че да върнем стария блясък и съответно истинската цена на продукта “БГ футбол” и след това да говорим за бизнес по тази тема. Това ще отнеме години в правилната посока, защото трябва да започнем от промяна в мисленето, за да завършим с промяна в манталитета и възпитанието на българския футболист. И то като започнем от най-малките в школите, минем през отборите на всички нива и стигнем до националния ни отбор.
- Накъде гледа Ивелин Драшков, когато не е на стадиона? - Трябва да си призная, че почивам много рядко или по-скоро никога, защото не се чувствам изморен. Това обаче се отразява със сигурност на личния ми живот.
- Свързано ли е вашето бъдеще с отбора на Локомотив (Дряново)? - На този въпрос към днешна дата не мога да дам конкретен отговор. Пред отбора и клуба стоят много въпросителни, повечето от които би трябвало да отпаднат през тази седмица. Изразил съм становище пред УС какво трябва да се случи като организация, за да не се допуска ситуацията от тази спортно-състезателна година. Предстои ми и разговор с председателя на УС г-н Тодор Георгиев и чак след това мога да говоря за перспективи и бъдеще, свързано с клуба.
