Опитите на Лудогорец да ограничи щетите и да изчисти грешките, които бяха допуснати през последните две години, вече ясно прозират. Това не бива да изненадва никого като се има предвид амбициите и способностите на Кирил и Георги Домусчиеви. Разбира се подпомагани активно от президента Александър Александров и изпълнителния директор Ангел Петричев, които натрупаха доста опит във футбола през последните години.
Заповедта е спусната - вдигане на платната и поемане по нов курс. Не по инерция, а с пълна мощност. Очевидно босовете на “орлите” са дали задача да се изгради отбор, който през лятото да атакува групите на Шампионската лига. Дотук добре. Организацията в клуба е на ниво. Финансирането е осигурено. Условията за футболистите са перфектни не само за българските, но и за европейските стандарти.
Тук не става дума дали Лудогорец ще стане шампион, тъй като ако има поне малко логика във футбола, това ще се случи. Мерилото за българския шампион трябва да бъде Европа, а както знаем там битката и безмилостна.
Експериментът на Лудогорец с назначаването на Георги Дерменджиев успя, но има ли гаранция, че това ще се повтори? Ако може въобще до го наречем “експеримент”, тъй като Дерменджиев бе в основата на успешния проект на разградчани и естественият път го тласкаше плавно, но сигурно към поста старши треньор.
Караманджуков има опит във футбола, но като администратор. До този момент не се е сблъсквал със спортно-техническия процес. Поне в сериозен клуб. Не е поемал подобна отговорност на плещите си, а сега трябва да го прави. Неизбежно е. Новият му висок пост го изисква.
Цялата тежест в спортно-технически план ще падне върху него и треньора и при евентуален неуспех, ще понесе справедливия гняв на ръководството, което му е осигурило всичко необходимо. От друга страна пък, ако се справи със сериозната отговорност, ще стъпи на ново, високо стъпало. Въпросът е притежава ли Караманджуков нужния потенциал. Това е голямата загадка. Времето ще покаже. Скоро ще разберем.
Идеята му да освободи няколко футболисти, за да разчисти пътя пред евентуални нови попълнения, не е лоша. Предприетият ход с освобождаването на играчи като Густаво Кампаняро и Жоао Пауло не е лишен от логика. Видя се, че двамата не може да бъдат от полза на “орлите”. За Брандао е спорно, защото така и не успяхме да се запознаем с неговите качества.
Силен ход е и привличането на Пламен Илиев и перспективният халф Серкан Юстин.
Нека обаче да не прибързваме чак толкова, тъй като още е твърде рано за генерални оценки. Едно нещо обаче пролича. Лудогорец е далеч от оптималната си форма и дори и да изиграе силен мач, почти винаги допуска елементарни грешки. Поне това забелязахме в контролите.
Антони Здравков писа оценка “среден” на футболистите за представянето им в Турция. Предстои да разберем каква оценка спецът ще напише в бележниците на своите подопечни в най-важния период - лятото. За българския футбол ще бъде добре да бъде “отличен”.
Ако това се случи, ще имаме участник в групите на един от двата турнира. И най-важното - нетърпението още от сега ни е обзело как ще бъдат оценени Караманджуков и Здравков от най-високо ниво след 5-6 месеца.
Пред Караманджуков и Здравков стои още едно предизвикателство. Изцяло погълнати от желанието на Лудогорец за успех, в което няма нищо неестествено, ще намерят ли нужния кураж да погледнат към талантите от школата, в лицето на Доминик Янков и Светослав Ковачев. Защо не пък и към други момчета. За да се уцели точният момент за налагането им, се изискват доста умения, познания, смелост и авторитет.
Заповедта е спусната - вдигане на платната и поемане по нов курс. Не по инерция, а с пълна мощност. Очевидно босовете на “орлите” са дали задача да се изгради отбор, който през лятото да атакува групите на Шампионската лига. Дотук добре. Организацията в клуба е на ниво. Финансирането е осигурено. Условията за футболистите са перфектни не само за българските, но и за европейските стандарти.
Но има една въпросителна. Способни ли са спортният директор Георги Караманджуков и наставникът Антони Здравков да се справят с поставената им задача? И отговарят ли на високите изисквания и цели на Лудогорец? Не бива да бъдем предубедени, но въпреки това няма как да не засегнем тази тема по простата причина, че е от важно значение.
Тук не става дума дали Лудогорец ще стане шампион, тъй като ако има поне малко логика във футбола, това ще се случи. Мерилото за българския шампион трябва да бъде Европа, а както знаем там битката и безмилостна.
Експериментът на Лудогорец с назначаването на Георги Дерменджиев успя, но има ли гаранция, че това ще се повтори? Ако може въобще до го наречем “експеримент”, тъй като Дерменджиев бе в основата на успешния проект на разградчани и естественият път го тласкаше плавно, но сигурно към поста старши треньор.
Караманджуков има опит във футбола, но като администратор. До този момент не се е сблъсквал със спортно-техническия процес. Поне в сериозен клуб. Не е поемал подобна отговорност на плещите си, а сега трябва да го прави. Неизбежно е. Новият му висок пост го изисква.
Цялата тежест в спортно-технически план ще падне върху него и треньора и при евентуален неуспех, ще понесе справедливия гняв на ръководството, което му е осигурило всичко необходимо. От друга страна пък, ако се справи със сериозната отговорност, ще стъпи на ново, високо стъпало. Въпросът е притежава ли Караманджуков нужния потенциал. Това е голямата загадка. Времето ще покаже. Скоро ще разберем.
Идеята му да освободи няколко футболисти, за да разчисти пътя пред евентуални нови попълнения, не е лоша. Предприетият ход с освобождаването на играчи като Густаво Кампаняро и Жоао Пауло не е лишен от логика. Видя се, че двамата не може да бъдат от полза на “орлите”. За Брандао е спорно, защото така и не успяхме да се запознаем с неговите качества.
Силен ход е и привличането на Пламен Илиев и перспективният халф Серкан Юстин.
Нека обаче да не прибързваме чак толкова, тъй като още е твърде рано за генерални оценки. Едно нещо обаче пролича. Лудогорец е далеч от оптималната си форма и дори и да изиграе силен мач, почти винаги допуска елементарни грешки. Поне това забелязахме в контролите.
Антони Здравков писа оценка “среден” на футболистите за представянето им в Турция. Предстои да разберем каква оценка спецът ще напише в бележниците на своите подопечни в най-важния период - лятото. За българския футбол ще бъде добре да бъде “отличен”.
Ако това се случи, ще имаме участник в групите на един от двата турнира. И най-важното - нетърпението още от сега ни е обзело как ще бъдат оценени Караманджуков и Здравков от най-високо ниво след 5-6 месеца.
Пред Караманджуков и Здравков стои още едно предизвикателство. Изцяло погълнати от желанието на Лудогорец за успех, в което няма нищо неестествено, ще намерят ли нужния кураж да погледнат към талантите от школата, в лицето на Доминик Янков и Светослав Ковачев. Защо не пък и към други момчета. За да се уцели точният момент за налагането им, се изискват доста умения, познания, смелост и авторитет.
