През последните години българският футбол страда от липса на класни вратари. Повечето родни клубове залагат на чужденци, а в последните два двубоя на националния тим под рамката застана 42-годишният Георги Петков.
Поради тази причина Sportal.bg потърси мнението на специалист в тази област, който се занимава с подготовка на вратари повече от 20 години. Става въпрос за Стефан Трифонов-Санята. Той е шампион на България през 2005 г. с ЦСКА, подвизавал се е още много родни клубове, а в момента работи в Министерството на спорта. Ето какво твърди той:
“БЪЛГАРСКИТЕ ТРЕНЬОРИ И ТЯХНАТА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА ВРАТАРИТЕ
Отговорността на треньорите на вратарите в нашия елит е равна с отговорността на другите треньори. С оглед на разликите в заплащането и допълнителното стимулиране при получаване на премия би следвало тази отговорност да е принизена до минимум.
Вратарят в даден отбор в много от случаите не го наричат футболист, но за да е полезен както във фаза защита, така и във фаза нападение, от него се изисква да може да играе с крака не по-лошо от полевите състезатели. В повечето случаи от него зависи изхода на мач, но има и такива, в които няма никаква заслуга за крайния резултат (това се наблюдава в по-класните отбори). От вратаря зависи спечелването на шампионската титла в нашето първенство, купата на България и изявите на отбора в европейските клубни турнири.
Как се работи с вратарите в България и по какъв начин може да се вдигне тяхната класа?
Един от начините е да се промени отношението на президентите, старши треньорите и техните помощници спрямо треньора на вратарите. Да се увеличи отговорността на треньора на вратарите - да му се даде по-голяма свобода на решенията за изявите на „футболиста“ играещ на този пост и, естествено, материалното стимулиране, за да се търси вече и по-голяма отговорност от него.
В много от случаите премията на треньора на вратарите за даден мач е 50% до70%. Дали той трябва да тренира вратарите на 50-70%, или отговорността за изявите на вратарите е 50-70%?!
А иначе критиките след недобре изигран мач от страна на голкипъра, допринесъл за негативният резултат в мача, не се спестяват и вината се прехвърля върху треньора на вратарите. Обикновено старши треньорът си измива ръцете с него, въпреки че разликата в заплащането на двамата е огромна.
Треньорът на вратарите трябва да притежава три основни качества, а именно: да е добър педагог, добър психолог и естествено да има добри практики и познания в тази материя - ВРАТАРСКИ ПОСТ.
Президентите трябва да насърчават такива специалисти, а не да назначават хора с лицензи, само защото е задължително всеки отбор от елита да има такъв кадър.
Тогава няма да има нужда да се притесняват от подобни проблеми.
Вратарският пост е много комплексно и индивидуално звено в отбора, затова трябва да има по-различна тренировка и отношение към неговата подготовка. Нужно е синхронизирането на тренировъчния му цикъл с останалите футболисти, както и с изискванията на старши треньора за стила и начина на игра на целия отбор.
Отношението на треньора на вратарите към хората, които играят на този пост трябва да показва взаимен респект - както от качествата на вратаря, така и от подхода и методиката на обучение от страна на треньора. В повечето случаи се стига до голямо вмешателство от страна на техническите кадри - било то президенти, директори, ръководители, за начина на водене на тренировъчният процес, с което не помагат, а спъват конкретните знания и практики, които треньорът е придобил от своето обучение. Така объркват или омаловажават неговата компетентност.
Не на последно място е материално-техническото осигуряване или спомагателните уреди, които са необходими за по-добрата подготовка (тренировка) на вратарите. В много от случаите те се пренебрегват от ръководството на даден клуб, което води до по-трудно изпълнение на поставените задачи.
Не мога да не засегна и треньорският процес в школите. В България един специалист работи с 20 подрастващи вратари от различни възрастови групи. ДЮШ на западноевропейските клубове ангажират 6-8 треньора за същата работа.
Всичко се свежда до финансовите рамки на отборите, но все пак сме в Европа. Защо да не се опитаме да се доближим до тях, като цената на горивата например?!”, каза Стефан Трифонов пред Sportal.bg.
Поради тази причина Sportal.bg потърси мнението на специалист в тази област, който се занимава с подготовка на вратари повече от 20 години. Става въпрос за Стефан Трифонов-Санята. Той е шампион на България през 2005 г. с ЦСКА, подвизавал се е още много родни клубове, а в момента работи в Министерството на спорта. Ето какво твърди той:
“БЪЛГАРСКИТЕ ТРЕНЬОРИ И ТЯХНАТА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА ВРАТАРИТЕ
Отговорността на треньорите на вратарите в нашия елит е равна с отговорността на другите треньори. С оглед на разликите в заплащането и допълнителното стимулиране при получаване на премия би следвало тази отговорност да е принизена до минимум.
Вратарят в даден отбор в много от случаите не го наричат футболист, но за да е полезен както във фаза защита, така и във фаза нападение, от него се изисква да може да играе с крака не по-лошо от полевите състезатели. В повечето случаи от него зависи изхода на мач, но има и такива, в които няма никаква заслуга за крайния резултат (това се наблюдава в по-класните отбори). От вратаря зависи спечелването на шампионската титла в нашето първенство, купата на България и изявите на отбора в европейските клубни турнири.
Как се работи с вратарите в България и по какъв начин може да се вдигне тяхната класа?
Един от начините е да се промени отношението на президентите, старши треньорите и техните помощници спрямо треньора на вратарите. Да се увеличи отговорността на треньора на вратарите - да му се даде по-голяма свобода на решенията за изявите на „футболиста“ играещ на този пост и, естествено, материалното стимулиране, за да се търси вече и по-голяма отговорност от него.
В много от случаите премията на треньора на вратарите за даден мач е 50% до70%. Дали той трябва да тренира вратарите на 50-70%, или отговорността за изявите на вратарите е 50-70%?!
А иначе критиките след недобре изигран мач от страна на голкипъра, допринесъл за негативният резултат в мача, не се спестяват и вината се прехвърля върху треньора на вратарите. Обикновено старши треньорът си измива ръцете с него, въпреки че разликата в заплащането на двамата е огромна.
Треньорът на вратарите трябва да притежава три основни качества, а именно: да е добър педагог, добър психолог и естествено да има добри практики и познания в тази материя - ВРАТАРСКИ ПОСТ.
Президентите трябва да насърчават такива специалисти, а не да назначават хора с лицензи, само защото е задължително всеки отбор от елита да има такъв кадър.
Тогава няма да има нужда да се притесняват от подобни проблеми.
Вратарският пост е много комплексно и индивидуално звено в отбора, затова трябва да има по-различна тренировка и отношение към неговата подготовка. Нужно е синхронизирането на тренировъчния му цикъл с останалите футболисти, както и с изискванията на старши треньора за стила и начина на игра на целия отбор.
Отношението на треньора на вратарите към хората, които играят на този пост трябва да показва взаимен респект - както от качествата на вратаря, така и от подхода и методиката на обучение от страна на треньора. В повечето случаи се стига до голямо вмешателство от страна на техническите кадри - било то президенти, директори, ръководители, за начина на водене на тренировъчният процес, с което не помагат, а спъват конкретните знания и практики, които треньорът е придобил от своето обучение. Така объркват или омаловажават неговата компетентност.
Не на последно място е материално-техническото осигуряване или спомагателните уреди, които са необходими за по-добрата подготовка (тренировка) на вратарите. В много от случаите те се пренебрегват от ръководството на даден клуб, което води до по-трудно изпълнение на поставените задачи.
Не мога да не засегна и треньорският процес в школите. В България един специалист работи с 20 подрастващи вратари от различни възрастови групи. ДЮШ на западноевропейските клубове ангажират 6-8 треньора за същата работа.
Всичко се свежда до финансовите рамки на отборите, но все пак сме в Европа. Защо да не се опитаме да се доближим до тях, като цената на горивата например?!”, каза Стефан Трифонов пред Sportal.bg.
