Ваня Червенкова е жена борец – каквито и изпитания да й поднася животът, не се предава, а посреща смело трудностите и ги преодолява. Тя успя да победи дори смъртта, когато през 2003-а бе простреляна с 6 куршума, а намери начин да пребори и наднорменото си тегло – измисли уникална по своята ефективност диета, с която отслабна драстично.
Тези дни "Уикенд" се свърза с популярната бизнес дама, за да я попита какво се случва около нея напоследък. Сред темите, които Ваня засяга в разговора, беше и кражбата на неин кештерминал за плащане на сметки и продажба на винетки. Машината бе задигната най-нагло през януари.
- Г-жо Червенкова, наскоро задигнаха ваш кештерминал за плащане на сметки и продажба на винетки. Има ли вече заподозрени?
- Подобни кражби стават всеки ден и по цял свят, свидетели сме дори на взривяването на такива машини. Разбира се, това, което се случи с нашия терминал, е много дръзко посегателство. СОТ е реагирал бързо, а изключително съм впечатлена и от работата на полицията. Убедена съм, че извършителите ще бъдат заловени. За съжаление народът е толкова озверял и обеднял, че вече посяга на какво ли не – на хора, на домове, на банкомати…
- Каква е била сумата в кештерминала?
- 2000 лева. С малка касета са тези машини - не събират много пари. А и често ги инкасираме. Учудена съм, че е станала въпросната кражба, явно извършителите й не са били запознати, че сумата е незначителна.
- Допускате ли, че целта на обира е да бъдете уязвена?
- Не. Сумата е малка, а рискът е доста голям. Гледах записи от камерите и знам, че извършителите на кражбата не са професионалисти. Ако бяха такива, то биха били наясно, че в тези машини няма много пари.
- Законно притежавате огнестрелно оръжие. Бихте ли го използвала, ако се наложи в определена ситуация?
- Да, притежавам оръжие съвсем официално. Но и съм наясно, че към пистолет се посяга само когато трябва да убиваш. За съжаление в България има твърде много незаконно оръжие. Била съм вкъщи с дъщеря ми по време на обир, но и тогава не съм се замисляла да стрелям. Извършителите бяха просто безумци. Аз не държа нищо ценно у дома, не нося бижута, а за плащане използвам карти.
- След покушението срещу вас през 2003-а страхувала ли сте се живота си?
- Ако някой каже, че не се страхува живота си, то той е луд човек. Страхът е и чувство за самосъхранение. Разбира се, че съм го изпитвала. Имам и страх от възмездие, карма, съдба...
- Какво може да ви пречупи?
- Нищо. Силен човек съм и съм преживяла страшно много. Страдала съм, запозната съм със смъртта, срещала съм я с очите си. Какво да ме пречупи? Болести? Трябва да се преборим и с тях. От известно време чета за един японски учен и описания от него процес на аутофагията. Самата аз започвам в момента да прилагам лечебен глад веднъж седмично - само и единствено на вода.
- В друго интервю ни бяхте споделила, че през 2018-а година ще отслабнете с още 15 килограма. Направихте ли го?
- Преди 3-4 години започнах да отслабвам и досега съм свалила 28 килограма, които задържам. Иска ми се да олекна с още 6-7 килограма. Спортувам активно, а и до себе си имам човек, който е професионален спортист и не ме оставя на мира (смее се). В последните месеци работя по 18 часа на ден и за съжаление не винаги мога да намирам време за този род занимания. Допреди два месеца компанията ни беше единствената по рода си на борсата и сключихме договори с големи банки в страната. В момента сме ангажирани с винетките, а дадохме старт и на друг сериозен проект – електронния портфейл, т.нар. уолет. Смятаме, че това е бъдещето. По-удобно е човек да разполага с виртуална валута, да притежава няколко карти, които са добре криптирани, отколкото да държи пари под дюшеците. Ще могат да се заплащат така абсолютно всички услуги. През последната година съм много погълната от тези тежки проекти и договори. През март 2019-а пък трябва да отида при приятеля ми Даниел. Ще пътувам доста до Япония и ще се връщам. И аз съм плътно зад него, и той е зад мен. Това е нашият избор. Не съм имала време да обръщам внимание на други бизнеси.
- Имате и ваша добавка за отслабване. Интересът ви към този бизнес вече не е ли какъвто беше?
- В края на миналата година с Даниел направихме фирма, на която тепърва ще дадем реален старт. Смятаме да вкарваме японски изключително качествени стоки, предимно за спортисти. В Страната на изгряващото слънце има два концерна, като на единия сме взели представителството. Продукцията, към която сме се насочили, не се продава в Европа. На едро ще снабдяваме партньори в страните от Стария континент и на този етап преговаряме за договори.
- Даниел ли е голямата ви любов?
- Оказа се, че е той. Това е единственият мъж, който съумя да ме укроти. Единственият, с когото се съобразявам. Той успява да извади доброто в мен. Винаги ме балансира, успокоява и когато трябва, ми удря спирачката.
- Мислите ли за брак?
- Още не сме мислили, защото Даниел е в предолимпийски цикъл и му предстои изключително тежка година. Да се надяваме, че ще вземе квота за игрите през 2020-а и ще представи добре страната ни. Бори се за България и нашата федерация, независимо, че учи и живее в Япония.
- Притеснявала ли ви е някога разликата в годините?
- Мен не, него също. И близките ни не се притесняват, подкрепят ни. А всички останали, какво говорят, не ме интересува. Данъците си плащам, но налог обществено мнение - не. Не ме вълнуват клюките, завистта и подмятанията.
- Много любови ли сте имала в живота си?
- Не, всъщност съм имала много малко. Мъжете ми се събират на пръстите на едната ми ръка. Моногамна съм. Имала съм само дълги връзки...
- Дъщеря ви Никол как е?
- Много добре. В момента работи в една от компаниите ми. Стажант е. Остават и още два държавни изпита в университета. Много хора се учудват, че завършва право, а работи на най-ниски позиции. Смятам, че така е редно, за да може в бъдеще да взема правилните решения във фирмите, които ще управлява.
- А каква беше вашата първа работа и заплата?
- В изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет във Варна. На 18 години работих в административно-правното обслужване на населението. Първата ми заплата беше 84,20 лева и дълго време си пазех фиша. Увеличиха я след това на 120, а после - и на 200 лева. Много не се задържах като подчинена. През 1989-1990 г. се впуснах в дебрите на големия частен бизнес. Там животът ме ошлайфа и ми даде много уроци. Доволна съм от всичко това. Видяла съм страшно много, работила съм с всякакви хора и имам богат опит.
- Как са родителите ви?
- През 2018-а щях за малко да изгубя мама, която започна своите 90 години. Това много ме разклати. Убедена съм, че повечето хора умират 40 дни преди рождената си дата, а мама е родена през декември и месец и половина преди това много тежко се разболя. С деменция е и получи декубитални рани от залежаване. Почти я загубихме... Двете с Никол бяхме много стресирани. Дъщеря ми отслабна 5-6 килограма по тази причина. Имаме изключителна връзка трите – аз, с майка ми и детето ми.
- Добре ли е вече майка ви?
- Закрепихме я благодарение на някакви вълшебни инжекции. Медицинска сестра я превързва всеки ден. Благодарна съм на хората около нея. Родителите ми живеят в село Пчелник и разчитам от много години на жена, която да ги гледа.
- Защо не дойдат да живеят при вас?
- Много пъти съм им предлагала. Още преди да родя Никол исках да купя на родителите ми дом в София, та да дойдат при мен. Мама ме е родила твърде късно, почти на 40 години. С голяма разлика сме. Когато вече бях успяла в бизнеса жена и можех да взема нашите при мен, те напуснаха Варна, където имахме жилище, и се прибраха на село. Там им е по-спокойно, искаха да са по-близо до земята, до природата. Не им харесва в София.
- Изглеждате много добре, имате ли корекции по себе си?
- От много години пия колаген и хиалурон. За мен е важно не на колко години се водя, а как се чувства душата ми. Никога не съм губила детското в себе си. Тепърва смятам да направя корекции по лицето си - досега съм си слагала само ботокс на челото. Дори и белезите от куршумите не съм заличила, макар, че са ми предлагали пластични операции. Мисля, че ми е време за някакъв лифтинг. След аутофагията, тоест след пречистването на организма, вероятно ще се подложа.
- Водите ли съдебни дела в момента? Ако да, срещу кого?
- Много съдебни дела съм спечелила, нямам загубено. Най-тежкото беше за прословутото ДДС – за което една прокурорка от провинцията казваше, че сме го източвали. Непрекъснато я апострофирах, че се източва зелева чорба от кацата, а ДДС-то се възстановява. Това дело продължи цели 20 години, но го спечелих на всички три инстанции. Сблъсках се със страшна некомпетентност, но в крайна светка правата победи. Имам и всякакви други дела срещу хора, които обичат да ми слагат прилагателни. Любимката ми е Албена Вулева. Осъждала съм я няколко пъти, последно преди 2 месеца.
- За какво я осъдихте последно?
- За изключително гнусна публикация, която тя преди известно време беше изнесла в социалните мрежи. Не знам как толкова цинизъм, злоба и арогантност може да излезе от устата на една жена. Между другото, хареса ми как се представи Албена във „ВИП Брадър”, макар че само откъслечно гледах. Държа се много достойно, явно нещо е станало с нея. Да се надяваме, че се е променила.
- Вие бихте ли участвали отново във „ВИП Брадър”?
- Не. Никога! На друг етап от живота си съм вече и не бих си позволила да участвам в каквото и да е риалити.
- Какво е Петър Дънов за вас?
- Той е пътят, истината и животът. В момента, в който ми задавате въпроса, визуализирам гроба край руското посолство, който често посещавам сама.
- Молите ли се? Ако да, по колко пъти на ден?
- След случилото се с мен през 2003 г. непрекъснато се моля. Понякога на глас, по-често когато се събуждам или заспивам. Не искам да звучи тривиално, но мисля, че има особена вибрация в молитвата „Отче наш”.
- На 23 март имате рожден ден. Къде и как ще празнувате?
- В Япония с любими хора. На място, което изключително много обичам. Впечатлена съм от Страната на изгряващото слънце и културата й. Там за една година има само 351 регистрирани престъпления. Майката и сестрата на Даниел също ще бъдат с нас на рождения ми ден. Той се дипломира - завършва висше образование на японски в един от най-старите и престижни университети.
Тези дни "Уикенд" се свърза с популярната бизнес дама, за да я попита какво се случва около нея напоследък. Сред темите, които Ваня засяга в разговора, беше и кражбата на неин кештерминал за плащане на сметки и продажба на винетки. Машината бе задигната най-нагло през януари.
- Г-жо Червенкова, наскоро задигнаха ваш кештерминал за плащане на сметки и продажба на винетки. Има ли вече заподозрени?
- Подобни кражби стават всеки ден и по цял свят, свидетели сме дори на взривяването на такива машини. Разбира се, това, което се случи с нашия терминал, е много дръзко посегателство. СОТ е реагирал бързо, а изключително съм впечатлена и от работата на полицията. Убедена съм, че извършителите ще бъдат заловени. За съжаление народът е толкова озверял и обеднял, че вече посяга на какво ли не – на хора, на домове, на банкомати…
- Каква е била сумата в кештерминала?
- 2000 лева. С малка касета са тези машини - не събират много пари. А и често ги инкасираме. Учудена съм, че е станала въпросната кражба, явно извършителите й не са били запознати, че сумата е незначителна.
- Допускате ли, че целта на обира е да бъдете уязвена?
- Не. Сумата е малка, а рискът е доста голям. Гледах записи от камерите и знам, че извършителите на кражбата не са професионалисти. Ако бяха такива, то биха били наясно, че в тези машини няма много пари.
- Законно притежавате огнестрелно оръжие. Бихте ли го използвала, ако се наложи в определена ситуация?
- Да, притежавам оръжие съвсем официално. Но и съм наясно, че към пистолет се посяга само когато трябва да убиваш. За съжаление в България има твърде много незаконно оръжие. Била съм вкъщи с дъщеря ми по време на обир, но и тогава не съм се замисляла да стрелям. Извършителите бяха просто безумци. Аз не държа нищо ценно у дома, не нося бижута, а за плащане използвам карти.
- След покушението срещу вас през 2003-а страхувала ли сте се живота си?
- Ако някой каже, че не се страхува живота си, то той е луд човек. Страхът е и чувство за самосъхранение. Разбира се, че съм го изпитвала. Имам и страх от възмездие, карма, съдба...
- Какво може да ви пречупи?
- Нищо. Силен човек съм и съм преживяла страшно много. Страдала съм, запозната съм със смъртта, срещала съм я с очите си. Какво да ме пречупи? Болести? Трябва да се преборим и с тях. От известно време чета за един японски учен и описания от него процес на аутофагията. Самата аз започвам в момента да прилагам лечебен глад веднъж седмично - само и единствено на вода.
- В друго интервю ни бяхте споделила, че през 2018-а година ще отслабнете с още 15 килограма. Направихте ли го?
- Преди 3-4 години започнах да отслабвам и досега съм свалила 28 килограма, които задържам. Иска ми се да олекна с още 6-7 килограма. Спортувам активно, а и до себе си имам човек, който е професионален спортист и не ме оставя на мира (смее се). В последните месеци работя по 18 часа на ден и за съжаление не винаги мога да намирам време за този род занимания. Допреди два месеца компанията ни беше единствената по рода си на борсата и сключихме договори с големи банки в страната. В момента сме ангажирани с винетките, а дадохме старт и на друг сериозен проект – електронния портфейл, т.нар. уолет. Смятаме, че това е бъдещето. По-удобно е човек да разполага с виртуална валута, да притежава няколко карти, които са добре криптирани, отколкото да държи пари под дюшеците. Ще могат да се заплащат така абсолютно всички услуги. През последната година съм много погълната от тези тежки проекти и договори. През март 2019-а пък трябва да отида при приятеля ми Даниел. Ще пътувам доста до Япония и ще се връщам. И аз съм плътно зад него, и той е зад мен. Това е нашият избор. Не съм имала време да обръщам внимание на други бизнеси.
- Имате и ваша добавка за отслабване. Интересът ви към този бизнес вече не е ли какъвто беше?
- В края на миналата година с Даниел направихме фирма, на която тепърва ще дадем реален старт. Смятаме да вкарваме японски изключително качествени стоки, предимно за спортисти. В Страната на изгряващото слънце има два концерна, като на единия сме взели представителството. Продукцията, към която сме се насочили, не се продава в Европа. На едро ще снабдяваме партньори в страните от Стария континент и на този етап преговаряме за договори.
- Даниел ли е голямата ви любов?
- Оказа се, че е той. Това е единственият мъж, който съумя да ме укроти. Единственият, с когото се съобразявам. Той успява да извади доброто в мен. Винаги ме балансира, успокоява и когато трябва, ми удря спирачката.
- Мислите ли за брак?
- Още не сме мислили, защото Даниел е в предолимпийски цикъл и му предстои изключително тежка година. Да се надяваме, че ще вземе квота за игрите през 2020-а и ще представи добре страната ни. Бори се за България и нашата федерация, независимо, че учи и живее в Япония.
- Притеснявала ли ви е някога разликата в годините?
- Мен не, него също. И близките ни не се притесняват, подкрепят ни. А всички останали, какво говорят, не ме интересува. Данъците си плащам, но налог обществено мнение - не. Не ме вълнуват клюките, завистта и подмятанията.
- Много любови ли сте имала в живота си?
- Не, всъщност съм имала много малко. Мъжете ми се събират на пръстите на едната ми ръка. Моногамна съм. Имала съм само дълги връзки...
- Дъщеря ви Никол как е?
- Много добре. В момента работи в една от компаниите ми. Стажант е. Остават и още два държавни изпита в университета. Много хора се учудват, че завършва право, а работи на най-ниски позиции. Смятам, че така е редно, за да може в бъдеще да взема правилните решения във фирмите, които ще управлява.
- А каква беше вашата първа работа и заплата?
- В изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет във Варна. На 18 години работих в административно-правното обслужване на населението. Първата ми заплата беше 84,20 лева и дълго време си пазех фиша. Увеличиха я след това на 120, а после - и на 200 лева. Много не се задържах като подчинена. През 1989-1990 г. се впуснах в дебрите на големия частен бизнес. Там животът ме ошлайфа и ми даде много уроци. Доволна съм от всичко това. Видяла съм страшно много, работила съм с всякакви хора и имам богат опит.
- Как са родителите ви?
- През 2018-а щях за малко да изгубя мама, която започна своите 90 години. Това много ме разклати. Убедена съм, че повечето хора умират 40 дни преди рождената си дата, а мама е родена през декември и месец и половина преди това много тежко се разболя. С деменция е и получи декубитални рани от залежаване. Почти я загубихме... Двете с Никол бяхме много стресирани. Дъщеря ми отслабна 5-6 килограма по тази причина. Имаме изключителна връзка трите – аз, с майка ми и детето ми.
- Добре ли е вече майка ви?
- Закрепихме я благодарение на някакви вълшебни инжекции. Медицинска сестра я превързва всеки ден. Благодарна съм на хората около нея. Родителите ми живеят в село Пчелник и разчитам от много години на жена, която да ги гледа.
- Защо не дойдат да живеят при вас?
- Много пъти съм им предлагала. Още преди да родя Никол исках да купя на родителите ми дом в София, та да дойдат при мен. Мама ме е родила твърде късно, почти на 40 години. С голяма разлика сме. Когато вече бях успяла в бизнеса жена и можех да взема нашите при мен, те напуснаха Варна, където имахме жилище, и се прибраха на село. Там им е по-спокойно, искаха да са по-близо до земята, до природата. Не им харесва в София.
- Изглеждате много добре, имате ли корекции по себе си?
- От много години пия колаген и хиалурон. За мен е важно не на колко години се водя, а как се чувства душата ми. Никога не съм губила детското в себе си. Тепърва смятам да направя корекции по лицето си - досега съм си слагала само ботокс на челото. Дори и белезите от куршумите не съм заличила, макар, че са ми предлагали пластични операции. Мисля, че ми е време за някакъв лифтинг. След аутофагията, тоест след пречистването на организма, вероятно ще се подложа.
- Водите ли съдебни дела в момента? Ако да, срещу кого?
- Много съдебни дела съм спечелила, нямам загубено. Най-тежкото беше за прословутото ДДС – за което една прокурорка от провинцията казваше, че сме го източвали. Непрекъснато я апострофирах, че се източва зелева чорба от кацата, а ДДС-то се възстановява. Това дело продължи цели 20 години, но го спечелих на всички три инстанции. Сблъсках се със страшна некомпетентност, но в крайна светка правата победи. Имам и всякакви други дела срещу хора, които обичат да ми слагат прилагателни. Любимката ми е Албена Вулева. Осъждала съм я няколко пъти, последно преди 2 месеца.
- За какво я осъдихте последно?
- За изключително гнусна публикация, която тя преди известно време беше изнесла в социалните мрежи. Не знам как толкова цинизъм, злоба и арогантност може да излезе от устата на една жена. Между другото, хареса ми как се представи Албена във „ВИП Брадър”, макар че само откъслечно гледах. Държа се много достойно, явно нещо е станало с нея. Да се надяваме, че се е променила.
- Вие бихте ли участвали отново във „ВИП Брадър”?
- Не. Никога! На друг етап от живота си съм вече и не бих си позволила да участвам в каквото и да е риалити.
- Какво е Петър Дънов за вас?
- Той е пътят, истината и животът. В момента, в който ми задавате въпроса, визуализирам гроба край руското посолство, който често посещавам сама.
- Молите ли се? Ако да, по колко пъти на ден?
- След случилото се с мен през 2003 г. непрекъснато се моля. Понякога на глас, по-често когато се събуждам или заспивам. Не искам да звучи тривиално, но мисля, че има особена вибрация в молитвата „Отче наш”.
- На 23 март имате рожден ден. Къде и как ще празнувате?
- В Япония с любими хора. На място, което изключително много обичам. Впечатлена съм от Страната на изгряващото слънце и културата й. Там за една година има само 351 регистрирани престъпления. Майката и сестрата на Даниел също ще бъдат с нас на рождения ми ден. Той се дипломира - завършва висше образование на японски в един от най-старите и престижни университети.
