Археолози от университета в Гьотеборг откриха по време на разкопки в Югозападна Швеция най-древните в света следи от причиняващата чума бактерия Йерсиния пестис, съобщава сп. Cell, цитирано от БТА.
Находката може би свидетелства, че болестта се е появила в Европа - на границата между днешните територии на Молдова, Украйна и Румъния.
Фрагменти от бактерията са открити в масов гроб в района на Фалшьопинг. С помощта на усъвършенствани скенери били идентифицирани части от генома на чумата в скелети на селяни, живели преди около 4900 години.
Учените увериха, че находката може да послужи като доказателство, че първата епидемия от чума се разпространила по търговски пътища от Европа към Азия, а не от Азия към Европа, както се смяташе досега.
Учените освен това предполагат, че чумата се е появила първо в междуречието на Дунав и Днепър, на границата между днешните територии на Молдова, Украйна и Румъния, преди да се разпространи на запад и изток.
"Смятаме, че първата епидемия от чума е избухнала в кукутен-триполската цивилизация, на север от Черно море, няколко века преди болестта да стигне до Фалшьопинг и да се разпространи както на запад, така и на изток", заяви археологът Карл-Йоран Шьогрен.
