За последните две-три десетилетия се удължава възрастта за пенсиониране на българската жена с десет години, а като се добавят още десет години отлагане на раждането на първо дете, се оказва, че българката прекарва 20 години повече от живота си в трудова заетост, като лишава себе си от майчинство, а детето от присъствие и топли майчини грижи. Това каза в интервю за БТА доц. Красимира Костадинова от Националния център по обществено здраве и анализи.
Експертът изтъкна редица аргументи в полза на продължителността на отпуска по майчинството и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като посочи, че този въпрос трябва да се разглежда комплексно и в контекста на по-глобални проблеми като демографското развитие, детското здраве, условията на труд, съвместяването на професионалния с личния и семейния живот, осъвременяването на социалното законодателство, наличността на услуги за децата и семействата. Доц.Костадинова посочи като аргумент на първо място негативните демографски показатели за страната, като намаляване на раждаемостта и отрицателния естествен прираст на населението. Трайна тенденция за последните десет години е и нарастващата средна възраст на жените при първо раждане на дете, особено отлагане на раждането на първото дете при високообразованите българки (вече над 33 г. и дори над 40 години). Тя цитира данни, според които само за една година - от 2016 г. до 2017 г. родените деца от жени на възраст над 40 навършени години от 1974 са достигнали 2 108, като половината от тях (50,7 на сто) са от първо раждане. Трайното изместване на раждането в по-късна възраст се съпътства от репродуктивни проблеми и ограничаване броя на децата в семейството до едно, каза Костадинова. Статистиката сочи още, че броят на абортите на 1000 живородени в България е 2 пъти по-висок от средния за ЕС.
През последните години има и непрекъснато нарастващ брой на семействата с един родител, разпада се и патриархалният модел (с подкрепа от баби и други членове на семейството в отглеждането на детето). Според доц. Костадинова всичко това обуславя необходимостта от предоставяне на повече време на родителя, предимно майката, за да се справи с отглеждането на децата.
Експертът смята, че дебатът за отпуска по майчинство не бива да се опростява и да се свежда до трудовоправен спор, провокиран от недостиг на работна сила, а да се разглежда като проблем, засягащ национални ценности и приоритети, каквито за българина са децата, семейството, здравето и социални придобивки, засягащи благополучието на децата. Въпросът за вида и продължителността на отпуска по майчинство и за отглеждане на дете трябва да се решава на базата на националните традиции, приоритети и потребности и да се съпоставя с икономически напреднали европейски страни само при равни други условия, като размер на заплатите, продължителност на живота на жените, условия на труд, качество и стандарт на живот и други, заяви Костадинова. Тя посочи, че според водещи икономисти инвестирането в здраве и развитие в първите хиляда дни от живота на човека е с най-голяма възвращаемост, а децата са работната сила на бъдещето.
Психологът от Националния център по общественото здраве и анализи допълни, че не се препоръчва отделяне на детето от майката, включително и постъпване в детско заведение, преди навършване на 2 години. По думите на Костадинова, в тази възраст, поради все още недоразвита и неукрепнала имунна система, децата боледуват по-често и са по-податливи на инфекциозни болести. Когато детето посещава детско заведение, при голям брой деца в група, рискът от инфекциозни заболявания нараства значително. Поради това се препоръчва, особено за често боледуващи деца, да посещават детско заведение след 2-годишна възраст. Ранната възраст на децата, се характеризира не само с висока заболяемост (честота и острота на заболяванията), но и висока смъртност при децата до 1-годишна възраст от болести на дихателната система и други причинители.
Въпреки че за последните пет години коефициентът на детска смъртност в България намалява (6.4 промила за 2017г. ), остава почти 2 пъти по-висок от средната стойност за страните от ЕС (3.69 промила). Доц. Костадинова отбеляза още, че нараства броят на децата с ниско тегло при раждане и недоносените (от 8,9 на сто през 2005 г. на 9,7 на сто през 2016 г.), както и високата честота на заболявания при тези деца. Тя припомни още, че в ранното детство (до 3 години) се залагат редица здравословни проблеми в зряла възраст - сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване и психично-здравни проблеми, голяма част от които се дължат на преживян стрес, който при най-малките деца е свързан с емоционални лишения и дефицити, сред които на първо място от майчина любов, внимание и грижа.
Според доц. Костадинова фактът, че на работещата майка ще се налага по-често да ползва болничен отпуск, обезсмисля ранното връщане на работа и прекъсване на отпуска за отглеждане на дете преди навършване на 2 години. Експертът допълни още, че детският мозък се развива най-интензивно в ранна възраст и всяко неблагоприятно въздействие и дефицит, особено на майчина грижа, оказва сериозно влияние върху детското здраве с късни последици.
По думите на доц. Костадинова българското законодателство е предвидило достатъчно мерки за стимулиране връщането на майките на пазара на труда. Равното участие на жените на пазара на труда и съвместяването на семейния и професионалния живот е осигурено и от начина, по който е регламентирано ползването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - от 2017 г. се изплащат 50 на сто от обезщетението, когато майката не използва отпуска, също и че този отпуск може да се ползва от бащата или други близки членове на семейството. В момента размерът на паричното обезщетение е доста под размера на минималната за страната работна заплата, което би трябвало също да мотивира връщането на работа, припомни експертът.
Доц.Костадинова цитира данни, според които процентът на записване на децата в детски заведения (ясли и яслените групи на детски градини) е под средното ниво за ЕС, особено за възрастта 1-2 г. (съответно около 8 на сто и 38 на сто), което е и ясен индикатор за избора на майките.