Лилавият цвят на българската поп музика Ирина Флорин е родена на 5 февруари, зодия Водолей. Завършва с отличие гимназията в родния Гиген, като преди това до десети клас учи в руската гимназия “Васил Каравасилев” в Плевен. Завършила е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

През 1989-а записва първата си малка плоча. Година по-късно излиза и първият й дългосвирещ албум „Краят на началото“. През 1994-та издава първия си албум на компактдиск, озаглавен „Стъклен свят“, а две години след това – албума „Цвят лилав“. Следват „В трето лице“, „Мога“ , „Друга“, „Копринена жена“, редица компилации и сингли. Последният й сингъл „По целувките“ е една от най-слушаните песни в радиоефира.

И останалото е известно – тя е една от най-разпознаваемите и известни изпълнителки, които се вписват със собствен почерк в историята на родната поп музика.

 

– Ирина, имаш ли пропуснати шансове в живота?
– Ако кажа не, ще излъжа, вероятно имам много пропуснати шансове, но съм убедена, че на човек му се случват нещата, които трябва да му се случат. За мен това е логиката и аз живея с това усещане. Винаги съм си казвала, че ако нещо трябва да се случи, то ще стане, но не на всяка цена. Виждам, че времената много се промениха и тази логика невинаги е в полза. Днес човек трябва да е по-настоятелен и пробивен, натрапчив и брутално активен, за да присъства в публичното пространство. Ако оставиш нещата на собствен ход, може да се видиш на опашката. Затова използвам неизчерпаемата си енергия и създавам нови музикални проекти, правя концерти, видеа, влизам в нови бизнес проекти – както правих преди това в модата и интериорния дизайн.

– От твоето поколение певци ти беше първата, която се опита да разчупиш дотогавашните представи за естрада и направи много модерни парчета. Ти самата ли излезе от тази щампа или музикантите, с които работеше?
– Моята вътрешна естетика беше друга. Никога не съм възприемала този начин на пеене, затова и търсих подходящите автори. Неслучайно първата ми дългосвиреща плоча беше създадена от музикантите на ФСБ, след това – голямата ми среща с Момчил Колев, с когото направихме и едни от най-популярните ми песни. Работих с музикантите от група „Атлас“ – това са първите музиканти и композитори по това време, които разчупиха статуквото. А Дони и Момчил бяха основоположниците на една нова вълна в българската поп музика.

 

– А как тръгна твоята соло кариера?
– Малко след това. След този „Златен Орфей“ на мястото на Маргарита дойде друга колежка. Тръгнахме на турне с „Домино“ и отделно от нас Ева и Гого се изявяваха като дует. По някаква причина първата група се разпадна и после се сформира ново „Домино“ в състав Ева, Гого, Краси и Вили Гюлмезови. След това се явих на прослушване за „Тоника СВ“. Диомов ме извика и ми каза: „Виж сега, ти имаш много характерна бленда и харизматична визия, не си за групов изпълнител. Колкото и да ми се иска, ще направя голям грях, ако те вкарам в група“. Разбира се, че ми беше тъпо, но…

– Освен много талантлива, ти си много хубава и привлекателна жена. Няма как да не са те сваляли музикантите, как си се спасявала от многото ухажори?
– Разбира се, че са ме харесвали и музиканти, но никога не съм имала интимна връзка колега. Просто показвах уважение и респект към техния талант, държах се с тях колегиално и приятелски.

– В същия момент не си била и в центъра на жълтите медии.
– Е, не е точно така, но не съм била и в центъра на някакви клюки.

– Може би само с връзката ти с Кеворк Кеворкян?
– Това не беше клюка, а истина. Но преди това ме вкарваха в разни филми.

– И кои са били най-абсурдните клюки по твой адрес?
– Имаше някакви простотии, че съм пазарувала с фалшиви пари, че съм ходила във Виена с Боби Михайлов да си присаждам коса, приписвали са ми връзки с разни банкери, чуждестранни богаташи…

– А как оцеля в годините на прехода, когато поп музиката бе изтикана в ъгъла и връх взе чалгата?
– Освен че превзе радиоефира, поп фолкът превзе и сцените. Останахме без работа. Но аз минах някак между капките.

– Срещна ли Ирина Флорин голямата любов?
– Имах малко, но дълги, много силно разтърсващи и емоционални връзки. Като студентка преживях първата си голяма любов, която остави много голям отпечатък в мен и се надявам, че втората голяма любов, с която да остарея, ми предстои. Усещам я.

 

Проф. д-р Асен Дудов: В медицината не може да се действа безмозъчно

Организацията е смазваща за много лекарствени продукти, които имат излишно усложнен механизъм за получаване, възмущава се националният консултант по онкология

Проф. д-р Асен Дудов e медицински директор и началник Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център – София, национален консултант по медицинска онкология и председател на Българското онкологично научно дружество. По повод на Световния ден за борба с рака – 4 февруари, в Онкологичния център се състоя дискусия, на която специалисти от различни медицински и други направления разговаряха по темата „Ролята на мултидисциплинарния подход и екипността в комплексното лечение на рака. Иновации и нови измерения при високите технологии в аресенала на специалистите за лечение на рака“.

– Проф. Дудов, може ли да се каже дали случаите на рак се увеличават или остават на едно и също ниво у нас?
– Когато говорим за статистика у нас, трябва да кажем, че за съжаление Националният регистър поради редица може би не съвсем обмислени действия пред 5-6 години беше затруднен и на практика работата му спря. За щастие има европейски и световни източници, които дават сравнително точна статистическа информация, а тя показва, че заболеваемостта от определени видове рак у нас е същата, както в другите европейски страни. Ракът е втората причина за болестност и смърт в съвременното индустриално общество.

– Кои са най-често срещаните локализации на рака?
– Простатата, белите дробове – и при двата пола, млечната жлеза, дебелото и правото черво. Ракът всъщност не е едно, а 200 различни заболявания, които имат сходно протичане. Раковите клетки са практически безсмъртни. Всички клетки в човешкия организъм имат генетично програмирана клетъчна смърт, т.е. средна преживяемост, и след като умрат, се образуват нови. Интересен биологичен феномен е, че раковите клетки са загубили тази програмирана клетъчна смърт, наречена апоптоза. Имайки достатъчно храна, пространство, те могат да се размножават до безкрай. Затова се използват и като клетъчни култури от много години, за да може върху едни и същи тумори от отдавна починали пациенти да се изпробват различни лекарства или методи.

– Върху какво са фокусирани усилията ви днес?
– Изключително важна е ранната диагностика, но за съжаление скрининг в България няма. Тя зависи от личните лекари, доколкото са се сетили, но най-често си остава активност на самия пациент. Затова аз най-често съветвам, поради липсата на организация, ако някой има за себе си съмнение за онкологично заболяване, дори то да е неоснователно или да звучи на близките му несериозно, да се обърне директно към онколог, за да може да се отхвърли или приеме подобна диагноза.

– Защо е приета като измерител 5-годишната преживяемост, а не например 7?
– Това е интересен въпрос, не бих казал, че има точен отговор. Може би защото в началото на лечението на онкологичните заболявания преди близо век хоризонтът на преживяемост на тези болни е бил много малък. Може би тогава е стоял въпросът кой ще преживее една година, кой – повече от една… През 1900 г. 5-годишната преживяемост е била едва 5 процента. Тя става 50% през 1990 г., за да стигне около 78% през 2015 г. От друга страна, ако измерваме на 7 или 10 години, трябва да имаме предвид, че ние лекуваме пациенти в напреднала възраст – над 70, 80 години, с рак на простатата – над 90 години. Имаме и пациентка на 102 години с рак на млечната жлеза. Лекувана е дълги години – седем или осем – от нашия екип и се надяваме да получим съгласието на близките й тя да се публикува като случай на успешно лечение на рак на млечната жлеза, открит в неоперабилен стадий. По-рано, като се видеше човек над 70 години, всички вдигаха ръце, а над 80 направо казваха, че не е уместно да се лекува. Напротив – трябва да се радваме, че имаме такива пациенти, защото е по-естествено един човек да е с рак над 80 и е много по-малко естествено, когато е на 20.

– В такъв смисъл ли казахте, че всеки ще доживее своя рак – колкото повече напредва възрастта, толкова по-голяма е вероятността да го развием?
– На практика е така. Но не защото, живеейки по-дълго, сме изложени на някакво вредно въздействие. По-скоро защото по-голямата част от нас носим някакви ракови гени, които са потискани от други гени, наречени тумор-супресорни. С течение на възрастта генетичният контрол вътре в организма става все по-слаб и въздействието на регулиращите гени отпада. Идва момент, в който човек среща своя рак.

– Какво представляват „вълшебните куршуми“?
– Това е мечтата на един голям учен – Пол Ерлих, който е търсил такива лечебни методи и вещества, които като вълшебни куршуми да прелитат покрай здравите тъкани и избирателно да поразяват болните. С течение на годините бяха правени много опити върху клетъчни култури не само в онкологията. Повратният момент дойде, когато навлязохме в човешкия геном през 2000 г. и разбрахме, че ракът има генетични основи. Благодарение на това откритие хроничната миелоидна левкемия на практика изчезна с лекарството, което се прилага. Тя водеше 100% до смърт, правеха се трансплантации, сега всичко това отпадна. Но там има само една мишена, само един генетичен дефект, което я прави уникална като болест. За съжаление повечето солидни тумори имат няколко десетки до няколко хиляди генетични дефекта, какъвто е например ракът на белия дроб. Разбирате, че създаването на няколко хиляди генетични лекарства, а пък и даването им наведнъж на пациента е на практика невъзможно. Сега се изследват няколко основни генетични мутации и след 2000 г. се разработиха няколко биологични лекарства, повечето от които са достъпни и в нашата страна за лечението на тези болести. Това направи факт прицелното лечение, вълшебните куршуми, за които само теоретично се е говорило някога.

 

И още в новия брой на „Жълт Труд“…

 

Петя Велкова сложи корона с над 200 диаманта

Лияна цялата в синини

Заради Мара Белчева бил първият дуел

Благой Георгиев тръгва по стъпките на Златка

Грахич се пусна дибидюс гола в мрежата

Гала и Джуджи на път да се сватосат

Диляна Матеева впечатли фотограф на „Вог“

Проф. Връбка Орбецова: В сезона на грипа не се спазват диети

Новак Джокович играе тениса на живота си

Изкуственото месо се прави от… месо

Пет книги убиват милиони хора по света

Холи Бери дресира кучета за „Джон Уик 3”