„Време разделно“ е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни.
Събитията, описани от Антон Дончев, са се случили през 1666 г. на мястото, където е разположен град Якоруда. Романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков под името „Време на насилие“ и се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“.
„Време разделно” напоследък се говори много за него. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговаря: „Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа”.
Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси. Но нека видим как бе създаден филмаът „Време разделно”, заснет по сценарий от този роман.
През осемдесетте години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни. В тази връзка аз му казах: „Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо”. „Какво имаш предвид?” – запита ме тогавашният Първи. Казах му: „Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа. Книгата „Време разделно” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана”.
Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма.” При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. „Дайте му каквото иска, само да даде сценария.” – заръча Живков.
Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма. Местните хора, потомци на потурчените българи, ентусиазирано взеха участие в масовките.
Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях бяха реализирани на територията на ловно стопанство „Кормисош”, в което аз работех. Беше направен един прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът „Време разделно” е издаден в милиони тираж и най-вече в Америка. Преведен е на много езици.
След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: „Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд „1300 години България”. Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма”.
След години на лов в ловното стопанство „Кормисош” идва американски ловец. Оглежда се в местата, в които ловува, и казва: „Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил”. Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал терените, където е сниман.
Книгата „Време разделно” и екранизацията й са шедьоври в нашата история, култура и литература. Това са корените на българщината.
Източник: www.desant.net
