Македонци заплашват Милен Русков. Авторът на романа „Чамкория” сам се оплака, че е жертва на тормоз и се бои за живота си, научи HotArena.
„Ужасно ме е страх за живота ми. Притеснителни са нещата. Македонисти ми пращат заплашителни писма, слушат ми и телефона.
Не си внушавам нищо, всичко е истина. Провокирам ги с романа „Чамкория”. Той вероятно съдържа болна тема за тях”, споделя още Русков, пише "България днес".
Писателят твърди, че телефонът му постоянно се подслушва, но засега не е уведомил съответните органи. Но е категоричен, че ако заплахите продължат, ще го направи.
Романът „Чамкория”, който излезе в две части на българския пазар, бе отличен с националната литературна награда „Елиас Канети”, а Милен Русков е най-добър писател в последните две години.
Книгата е разказ за положението в България след втората световна война, когато страната ни преживява земеделската диктатура и следва гражданска война, която се води ожесточено между комунисти, македонски дейци, земеделци и военни.
Това е поредното време на саморазправа, политически убийства и безследни изчезвания. Сред героите на романа са Гео Милев, Христо Смирненски, Стоян Миленков, Марко Фридман и други.
В центъра на тези събития е недоверчив глас на шофьора бай Славе Желязков, ветеран от Солунския фронт
.
Минали са само 13 години от Балканската война, но България е друга, а тонът на банишореца е страшно уморен. Русков обаче дава на героя си достатъчно хаплив език, за да няма човек усещането, че чете Ремарк.
Но вероятно македонистите, които са представени в книгата не като борци за свобода, а в негативен план са се изнервили на част от съдържанието на романа.
„Нямам представа дали е така, но ония хора по това време, през 30-те години на миналия век, у нас просто са се разстрелвали. Те не са водили спор — просто стрелят и взривяват. Бутат се в затворите — едните бият другите и обратното. Това е време на страхотно насилие. З
а щастие в момента няма нищо подобно. Разликата е огромна. Просто е в човешката природа да търсиш някъде отвън враг. Не може да имаш само приятели, затова и човешката история е изпълнена с вражди, войни и така нататък”, споделя още Милен Русков.
Въпреки заплахите писателят продължава да пише, като дори и в момента обмисля нов роман. "Така е, няма да спра”, казва още той.
.
Минали са само 13 години от Балканската война, но България е друга, а тонът на банишореца е страшно уморен. Русков обаче дава на героя си достатъчно хаплив език, за да няма човек усещането, че чете Ремарк.
Но вероятно македонистите, които са представени в книгата не като борци за свобода, а в негативен план са се изнервили на част от съдържанието на романа.
„Нямам представа дали е така, но ония хора по това време, през 30-те години на миналия век, у нас просто са се разстрелвали. Те не са водили спор — просто стрелят и взривяват. Бутат се в затворите — едните бият другите и обратното. Това е време на страхотно насилие. З
а щастие в момента няма нищо подобно. Разликата е огромна. Просто е в човешката природа да търсиш някъде отвън враг. Не може да имаш само приятели, затова и човешката история е изпълнена с вражди, войни и така нататък”, споделя още Милен Русков.
Въпреки заплахите писателят продължава да пише, като дори и в момента обмисля нов роман. "Така е, няма да спра”, казва още той.
