Биографията на 23-годишната Габриела Василева от София все още не е много богата, защото почти всичко, което е правила досега, е било да учи, което и продължава да е основното й занимание. Малко преди 8 декември тя спечели титлата Мис Студентка България 2018 на конкурс, организиран от „Бок Стар Моделс“. Къде? В Студентския град, естествено. Преди това, на 12 септември, Габриела стана Мис Европа България, което й даваше право да се яви на финала на конкурса „Мис Европа“ в Неапол, Италия. Тя обаче не замина, защото на 11 декември беше дипломирането й в УНСС, специалност „Застраховане и социално дело“. С това стана първата наша миска, която прецени, че първо трябва да си вземе изпитите и дипломата, а след това да мисли за явяване на конкурси. В момента Габриела учи магистратура по същата специалност в УНСС, а едновременно с това е четвърта година „Право“ в Нов български университет.

– Габриела, за първи път момиче, което е спечелило правото да участва на конкурс в чужбина, се отказва. Как посрещнаха решението ти твоите близки и приятели?
– През ноември трябваше да участвам на „Мис Европа“ в Неапол, но това съвпадна с моите изпити за дипломирането ми в УНСС, бакалавър по „Застраховане и социално дело“. Сега продължавам магистратура, уча и право в НБУ – и двете са редовна форма на обучение. От дете мечтата ми е да стана юрист, а двете специалности се допълват.

– Може би някой от родителите ти е юрист, затова? Или пък е в модния бранш?
– Не, никой. Но всички много ме подкрепят в моите решения и начинания. Идват да ме гледат като публика, когато се явявам на конкурс. Когато реших да не заминавам за Неапол и приятелите ми бяха много огорчени, семейството ме подкрепи. За мен обучението е на първо място, колкото и моделството да ми харесва.

 

– А откога се занимаваш с моделство?
– Съвсем отскоро, от 2018 година. Не съм към никоя агенция, не съм карала курсове, явявам се на кастинги самостоятелно. Така реших да участвам на „Мис Студентка“ на 4 декември. Бяхме към 15 момичета, условието беше да сме студентки. Преди явяването ни всички посетихме салона на Вероника Стефанова в Студентски град, където ни направиха коса и грим. Конкурсът премина в три тура – в спортни екипи, по бански и с официални тоалети. Въобще не очаквах, че ще спечеля…

– Щом отскоро си модел, как се почувства на пътеката?
– Беше ми притеснено в началото, след това се отпуснах и след като спечелих, беше страшно вълнение. Благодарение на този конкурс през април заминавам за Индия на Miss Glam World, където ще представям България, а като Мис Студентка после отивам в Америка, на World Miss University.

 

– Знаеш ли нещо повече за конкурса в Индия?
– Все още не, въпреки че е известен конкурс, обикновено се събират над сто участнички. Знам само, че няма да има тур по бански. Това е един от малкото конкурси, които нямат такъв тур и интересът към него е голям, понеже в много държави на момичетата не е разрешено да се явяват разсъблечени. Щом науча подробности, ще започна да се готвя, например да ходя на фитнес, за да поддържам форма. Говорила съм с инструктори.

– Сега не спортуваш ли?
– Не, защото нямам време, но преди конкурса ще се наложи.

– Знае ли се официалните тоалети на кой дизайнер ще бъдат?
– На Стоян Радичев.

– Каква искаш да станеш, като завършиш право?
– Искам да стана наказателен адвокат и ако продължа с модата, да имам моя собствена линия, с която междувременно се занимавам, тъй като съм свикнала да правя много неща едновременно. Когато ми предстои да излизам някъде, си измислям модела, скицирам го и давам някъде да ми го ушият.

– Доста разностранни интереси имаш. Как ги съвместяваш?
– Трудно, но смятам, че не е невъзможно. От дете искам да стана адвокат.

– А защо точно по наказателно право – като Марин Марковски?
– Да, като него.

– Няма да ти е лесно, там трябва много четене, идеално познаване на законите…
– Затова и залягам над ученето.

– С какво друго се занимаваш, освен да учиш?
– В свободното си време отделям внимание на семейството си. Имам малък племенник на 8 месеца, дете на брат ми, и помагам в грижите за него. Виждам се и с приятели. Ходим на кафе, на дискотеки, събираме се вкъщи.

 

Калуди Калудов: Пеех с най-хубавите артистки

И все пак творческото дълголетие си е Божа работа, смята големият тенор, който неотдавна отбеляза 40 години на сцената

Калуди Калудов е сред световните тенори на ХХ и ХХI век. Роден е в село Любен Каравелово, Варненско, през 1953-та. През 1978 г. завършва оперно пеене в Държавната музикална академия в София. Дебютът му като певец е същата година в ролята на Алфред в операта „Травиата“ на Джузепе Верди. От 80-те години досега пее във Виенската държавна опера, Миланската Скала, театър Лисео в Барселона, Ковънт Гардън в Лондон и Метрополитън в Ню Йорк.

От 1990 г. пее в най-големия полски оперен театър „Виелки“ във Варшава. През 1992 г. създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. Неотдавна певецът отбеляза по подходящ начин 40 години от старта на певческата си кариера.

– Вашето певческо дълголетие наистина е удивително. На какво се дължи то?
– Дълголетието според мен не е въпрос на избор. Има една поговорка, която много често пренебрегваме, а именно: «Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!» Никога не бива да я забравяме в живота си. Ако съм бил обречен да пея по-дълго, значи, че аз не съм си разпилявал времето. Едно от ключовите неща е да не спираш движението на енергията. Да не живееш с миналото, а да вървиш напред, независимо от това дали те ругаят, завиждат или проклинат. Всеки има предначертаност и тя е циклично повтаряща се. Ако си вземем нужните поуки, ще сме достойни за това, за което сме предопределени. Преподаването е също едно от разковничетата. За да убедиш някого, че нещо е възможно, трябва да му го покажеш така, че да го убедиш. И все пак си е Божа работа.

– След дебюта си в чужбина с кого продължихте да работите над гласа си?
– След 1984-а, когато направих дебюта си във Виенската щатс опера, аз започнах стремителна кариера. От преумора се позагубих малко и така седнах на килимчето на великия български тенор Никола Николов. Най-обичаният, а и може би най-сърцатият певец на България. По това време бях разпределен в „Дон Карлос“ и трябваше сериозно да се замисля над пеенето си. Една трудна роля, граничеща с неврастения. Всеки ден се виждахме в операта рано сутринта от 8.30 часа. Научих се, че когато съзнанието е будно, и гласът е буден. Бате Коле беше водопад от темперамент и познание за пеенето. При него станах един от здравите и издръжливи певци. Той ми върна вярата в самия себе си. Даде ми да разбера, че няма велики и божествени човеци и че никой не е незаменим. Всеки има своята петминутка, в която събира лаври и успех. Той ме наричаше академик. Никола Николов за мен се превърна в изгряващото слънце на моето спасение, за което благодарността ми ще остане винаги, докато дишам на този свят.

– Знам, че се познавате с Пласидо Доминго, какъв човек е той?
– С Пласидо Доминго се запознахме във Виена. Правихме нова продукция на ,,Отело“. Съставът беше невероятен. Анна Томова-Синтова като Дездемона, Пласидо Доминго – Отело, Ренато Брузон – Яго, а аз като Касио. Сприятелихме се. Играхме благотворителен мач преди един от спектаклите. Присъствах на 45-ата му годишнина. Един успял велик певец, който до ден днешен пее. Не съм аз, който трябва да го оценявам. Преди години Рамон Варгас е пял Яго, Марио Дел Монако – Отело, а Пласидо Доминго е бил Касио. Не е единственият тенор, който посяга на баритоновия репертоар. Всеки има някаква причина, за да постъпва така, както постъпва. И все пак предпочитам да слушам Доминго в теноровите роли.

– Имате изяви в Миланската Скала, това ли е и днес театър номер 1 в света?
– Всеки театър, който ти отправя покана, е номер 1, защото такава е нашата професия. Има театри, които просто плащат по-добре, но според мен това не ги прави по-добри. Имал съм участия в по-малки театри, но екипът е бил много по-добър от този на Ла Скала. Всичко зависи от кастинг директора. Дали си разбира от работата да комбинира гласове с подходящо качество и мощ, музикалност и актьорско присъствие.