Голямата поетеса и съпруга на поета Дамян Дамянов–Надежда Захариева посегнала на живота си. За първи път обаче тя споделя подробности около трагедията, която едва не отнела живота й, научи HotArena.


„Животът ми много пъти е висял на косъм. Не смятам да изброявам диагнозите, които съм надживяла. Всички сме смъртни. Харесвам една мисъл на Артър Милър „Който се страхува да умре, той се страхува да живее”.


Не съжалявам! И не ме е срам, че в един момент си казах: „Не мога повече!” и пожелах да ме няма. Но ме има. И се уверих, че трябва да внимаваме какво мислим, защото мисълта ни често се превръща в сценарий, по който да прочете животът ни”, казва Надежда Захариева.

Поетесата признава, че една от големите й болки е, че българинът си изтъква недостатъците, не да ги поправи, а за да намрази другите.


„Всеки човек има кривини! Не познавам съвършени хора. Като погледна в огледалото, също не виждам съвършен човек. Опазил ме бог от подобно нахалство.”, споделя тя. И признава, че репликата й „Не си казваме кривините, за да се намразим”, се отнася до политическите среди най-вече, където всеки сочи грешките на другите, за да изглежда по-непогрешим.

Надежда Захариева споделя още, че животът й е изпълнен с обрати, но благодарение на религията е преодоляла изпитанията. Започва да се интересува от вероучението, след като чете статия на Уилям Фокнър в „Иностранная литература”, пише "България днес".

„На въпроса, какво непременно трябва да е прочел един писател, Фокнър беше посочил на първо място Библията.

Успях да се сдобия с библия. Прочетох я внимателно. Християнството ми хареса като философия на доброто. Няма само добър или само лош човек. Човекът има право на избор между доброто и злото.”, казва Захариева.

Надежда не крие, че освен опора във вярата, намира опора и в съветите на Ванга. „Започнахме да ходим заради свекървата, но после Дамян настояваше. Той беше такъв човек, че не вярваше в себе си. И преди излизането на всяка негова книга ходехме до Рупите, за да пита дали ще има успех.


Но дори да нямах никакви въпроси към леля Ванга, тя винаги ми даваше добър съвет”, спомня си още Надежда Захариева.

И въпреки че няколко пъти е била близо до смъртта, не помни да е минавала тунели или други. „Животът ми е бил на косъм много пъти. Още като шестмесечно бебе съм посиняла и изстинала. И то в събота преди Възкресение Христово.


Майка ми дори решила, че съм умряла. Баба ми ме окъпала и повила. Оставили ме настрани. Имам късмет, че заради Великден не са ме погребали веднага. На сутринта на Великден съм „възкръснала”–от вързопчето, в което съм била се чул глас.

Бях доста голяма, когато чух от майка си историята за моето възкресение”, спомня си още тя.