Новината, че популярните френски импланти „PIP” водят до появата на изключително рядък, но агресивен вид рак – анапластичния, влуди в буквалния смисъл думата любителите на пищния бюст. Предпразнично лекарските кабинети на мамолозите осъмнаха с дами, които настояват за спешен преглед. Паниката е превзела и ВИП представителките на нежния пол у нас, а популярна фолк звезда направо изпаднала в истерия и заплашвала, че ще съди всички до дупка, в това число и фирмата вносител. Toва твърди "Уикенд".
От 2010 г. насам в страната ни се използват нисък клас импланти, които са пълни с индустриален гел – като този в матраците и лепилото за тапети, вместо медицински. Синтетиката била толкова калпава, че се случвало цици да „избухнат” в самолет и да се получи разкъсване на плънката. Това създавало куп главоболия на силиконките, които след това търсели спешна лекарска помощ. Никой обаче не ги уведомявал какво точно съдържа плънката в гърдите им, за която средно се бръкват с по няколко хиляди лева.
„Потресена съм! Защо едва сега научавам, че гелът в бюста ми е като този в матрака? И че е въпрос на време да доведе до образуване на тумор. Чукам на дърво да не се стигне до проблем. Първата ми работа в новата година ще е да посетя специалист! Честно казано, разтревожена съм, че съм платила прескъпо за химията в гърдите ми, която може да ме убие. Защо никой не ни предупреди. За десет години два пъти съм ремонтирала бюста си. Първият се наложи по технически причини. Силиконът се разпадна по време на турболенция на полет от София до Лондон. Усещах болка, а след това в хотела видях, че гърдите ми са придобили неправилна форма. Опипах се и напипвах буци. Как не припаднах в банята на хотела – не зная. Запазих самообладание и позвъних на лекаря си. Наложи се да се върна в България, за да ме оперират, че да оправят поразията. Една операция, макар и за поставяне на „бомби” не е лека и си носи рисковете на всички други операции. Правят се куп изследвания, за алергии, за ХИВ, за хепатит, консултации с анастезиологи какво ли не още.
Правих си и втора операция за увеличаване на гърдите. Имплантите имат срок на годност.Когато той изтече – се сменят с нови. Продават се и импланти втора употреба. Не зная дали това е редно и дали е законно. Но имаме ли гаранция, че след като ни упоят, ще ни сложат нещо ново и качествено?! В случая обаче съм потресена от от факта, че признанието за вредния и раководпредизвикващ имлант дойде от бившия топ доставчик на „PIP” за България Седрик Жоакимсман. Как ще постъпи фирмата сега?! Ще ни обезщети ли?! Ще минат ли всички тези български жени на безплатни медицински прегледи или поне фирмата вносител ще поеме ли разходите за ходене по болниците и евентуалното лечение, ако се налага? Освен това – възниква и още един проблем. Няма нормална жена, която да предпочете да продължава да живее с отровния силикон в гърдите си. Ще се наложи всички да минем отново под ножа. Проблемът тепърва ще се разраства. Вярвам в морала на българските лекари и допускам, че не са знаели какво блъскат в циците”, разказва Дарина Борисова от София.
През 2010 г. гръмва първият скандал за опасния силикон във Франция. Собственикът на „PIP” Жан Клод Мас е осъден на 4 години затвор. 500 000 жени от цял свят завеждат дела срещу фирмата, която бързо обявява ликвидация. Американската администрация по храните и лекарствата е получила над 400 доклада за предизвикано раково заболяване, като 18 от описаните случай са завършили фатално. В съдебната зала Жан Клод Мас се разкайва за случилото се и обяснява, че е вярвал в качеството на силикона, което било клас 3 – най-високия в бранша. От такъв се изработвали и пейсмейкърите за сърцето. След излежаването на присъдата се оттегля от официално от бизнеса, но имплантите му продължават да „шетат” из Европа, предлагани от друга фирма. Изключително популярни стават в страните от бившия Източен блок.
По медицински данни у нас 3000 българки разхождат силикон, водещ до анапластичния едроклетъчен лимфом. На голяма част от тях силиконите са представени като „изобретения” от висок клас. Препоръчвани са за избор от водещи специалисти. Същите вредни импланти са продавани в Румъния и Словения. Гаранция за безопасността на използвания силикон е дадена от немската фирма „Тюв”, прочута с това, че издава сертификати за качество на водещи немски автомобилни компании и атомни електроцентрали.
От 2010 г. насам в страната ни се използват нисък клас импланти, които са пълни с индустриален гел – като този в матраците и лепилото за тапети, вместо медицински. Синтетиката била толкова калпава, че се случвало цици да „избухнат” в самолет и да се получи разкъсване на плънката. Това създавало куп главоболия на силиконките, които след това търсели спешна лекарска помощ. Никой обаче не ги уведомявал какво точно съдържа плънката в гърдите им, за която средно се бръкват с по няколко хиляди лева.
„Потресена съм! Защо едва сега научавам, че гелът в бюста ми е като този в матрака? И че е въпрос на време да доведе до образуване на тумор. Чукам на дърво да не се стигне до проблем. Първата ми работа в новата година ще е да посетя специалист! Честно казано, разтревожена съм, че съм платила прескъпо за химията в гърдите ми, която може да ме убие. Защо никой не ни предупреди. За десет години два пъти съм ремонтирала бюста си. Първият се наложи по технически причини. Силиконът се разпадна по време на турболенция на полет от София до Лондон. Усещах болка, а след това в хотела видях, че гърдите ми са придобили неправилна форма. Опипах се и напипвах буци. Как не припаднах в банята на хотела – не зная. Запазих самообладание и позвъних на лекаря си. Наложи се да се върна в България, за да ме оперират, че да оправят поразията. Една операция, макар и за поставяне на „бомби” не е лека и си носи рисковете на всички други операции. Правят се куп изследвания, за алергии, за ХИВ, за хепатит, консултации с анастезиологи какво ли не още.
Правих си и втора операция за увеличаване на гърдите. Имплантите имат срок на годност.Когато той изтече – се сменят с нови. Продават се и импланти втора употреба. Не зная дали това е редно и дали е законно. Но имаме ли гаранция, че след като ни упоят, ще ни сложат нещо ново и качествено?! В случая обаче съм потресена от от факта, че признанието за вредния и раководпредизвикващ имлант дойде от бившия топ доставчик на „PIP” за България Седрик Жоакимсман. Как ще постъпи фирмата сега?! Ще ни обезщети ли?! Ще минат ли всички тези български жени на безплатни медицински прегледи или поне фирмата вносител ще поеме ли разходите за ходене по болниците и евентуалното лечение, ако се налага? Освен това – възниква и още един проблем. Няма нормална жена, която да предпочете да продължава да живее с отровния силикон в гърдите си. Ще се наложи всички да минем отново под ножа. Проблемът тепърва ще се разраства. Вярвам в морала на българските лекари и допускам, че не са знаели какво блъскат в циците”, разказва Дарина Борисова от София.
През 2010 г. гръмва първият скандал за опасния силикон във Франция. Собственикът на „PIP” Жан Клод Мас е осъден на 4 години затвор. 500 000 жени от цял свят завеждат дела срещу фирмата, която бързо обявява ликвидация. Американската администрация по храните и лекарствата е получила над 400 доклада за предизвикано раково заболяване, като 18 от описаните случай са завършили фатално. В съдебната зала Жан Клод Мас се разкайва за случилото се и обяснява, че е вярвал в качеството на силикона, което било клас 3 – най-високия в бранша. От такъв се изработвали и пейсмейкърите за сърцето. След излежаването на присъдата се оттегля от официално от бизнеса, но имплантите му продължават да „шетат” из Европа, предлагани от друга фирма. Изключително популярни стават в страните от бившия Източен блок.
По медицински данни у нас 3000 българки разхождат силикон, водещ до анапластичния едроклетъчен лимфом. На голяма част от тях силиконите са представени като „изобретения” от висок клас. Препоръчвани са за избор от водещи специалисти. Същите вредни импланти са продавани в Румъния и Словения. Гаранция за безопасността на използвания силикон е дадена от немската фирма „Тюв”, прочута с това, че издава сертификати за качество на водещи немски автомобилни компании и атомни електроцентрали.
