Лидия Инджова стартира 2019-а година на една крачка от това да се прочуе не с героинята си Донка Чилингирова в хитовия вече сериал „Дяволското гърло”, а с роля във филм, награден с „Оскар”. Младата актриса щеше да е повод за българска гордост също като колегата си Димитър Маринов, който участва в „Зелената книга”, научи HotArena.
Лидия участва в белгийската продукция „Зов за помощ”. Миналият декември се разчу, че лентата, в която играе и българинът Виктор Бисеров, е сред 10-те от общо 140 филма, които ще продължат в надпреварата за номинация „Оскар” в категорията „Най-добър късометражен филм”. За жалост в края на януари стана ясно, че „Зов за помощ” не е сред 5-те селектирани заглавия. Лидия едва ли е съжалявала. Все пак е безспорен успех е самият факт, че българската актриса участва в елитна международна продукция, при това наградена на много фестивали и достигнала до надпреварата за „Оскар”.
Лидия Инджова, която е родена в руския град Новоросийск, вече доби голяма популярност с ролята си на полицай в сериала „Дяволското гърло”, който направи силно впечатление още със старта си. Донка Чилингирова, както се казва героинята й в крими поредицата, може да се похвали и с кариера между България и Белгия.
„При една такава промяна се сблъскваш най-напред със самия себе си, и то по-силно от всякога. Видях си грешките, налага ми се непрекъснато да си правя „самодисекции“. Старите навици не ми вършат работа и успях да отстраня много от тях. На първо място – самосъжалението. Освен това се уча на търпение. Все пак трябва време, докато се разместят пластовете и се отвори място и за мен”, сподели Лидия преди време, когато вече се бе преместила в Брюксел.
Тя се решава на промяната, поемайки риска да загуби кариерата си в България, да се раздели с мечтите си за големи роли, тъй като тепърва трябва да се бори въобще да попадне в актьорските среди в Белгия. Не беше много сигурно и дали изборът й нямаше да се отрази на позициите й в България, където тъкмо бе започнала да си проправя път. През 2012 г. тя участва в сериала на БНТ „Недадените”, после имаше роли във филмите „Вяра, любов и уиски” и „Вила Роза”. Играеше и на театрална сцена. Пътят й бе ясен и тя уверено го следваше, докато не се влюби. Актрисата среща чаровния Филип, който учи френска литература и се занимава с музика и писане, и решава да го последва в Брюксел.
„Тръгнах от любов към двете най-важни неща за мен – приятеля ми и професията ми. Отне ми около година да се реша наистина да замина и около година да се подготвя, или по-скоро освободя”, разказва Лидия Инджова. В началото актрисата и приятелят й живеят в една мансарда в Брюксел. Никак не било лесно за Лидия да започне кариерата си едва ли не отново, тъй като нямала никакви солидни контакти в актьорските среди. Трябвало съвсем сама да си проправя път. „Отне ми време, докато разпитам и разбера как работи тяхната система”, казва тя.
Нейният нов път, съвсем очаквано, започва с кастинги. Докато един ден не печели роля в първия си късометражен филм. Междувременно трябвало и да усъвършенства познанията си по френски. Постига го с курсове по „Изкуства на речта” в Академия по изкуствата. Напреднала бързо и днес говори езика на Молиер свободно. За щастие, със заминаването си Лидия „не разрушила всичките си мостове” в България. Талантливата актриса получава роля в „Събирач на трупове”, който е дебютния й пълнометражен филм, а в него си партнира с Теодора Духовникова. С нея по-късно ще се срещнат и на снимачната площадка на „Дяволското гърло”, пише "Уикенд".
Младата актриса е убедена, че възможности винаги има. Самата тя обаче е реалист, при това доста строго и обективно си прави равносметки. Така достигнала до извода, че да успява трябва да промени някои неща в себе си, а с други да навакса. Като, например, да добие здравословно самочувствие. „Мащабите са ни малки. В останалото не отстъпвам. Просто не бива да спирам да се уча и развивам”, демонстрира увереност Инджова. В Белгия актьорите не работят с агенти, но пък това не я обезкуражава в борбите й. Напротив, стимулира я да продължава с вяра и хъс, както и да си търси агенти за Франция и Англия.
Това не сломява амбициите на Лидия. Напротив, актрисата изтъква, че е стимулиращо. „И тук отнема време, докато станеш добре платен, но пък се случват страшно много неща. Хубавото е, че ако знаеш езици, имаш възможност да излезеш на по-широк пазар, близо си до Лондон, Париж, Берлин. Това е един от огромните плюсове на Брюксел. Докато София е малко изолирана заради езика и местоположението си. В една своя лекция Елиф Шафак казва, че ако искаш да умъртвиш нещо, просто трябва да го обградиш и затвориш и то ще изсъхне вътре само. Убедена съм, че е така”, казва полицайката Донка от „Дяволското гърло”.
Днес тя е щастлива, че вече постига успехи не само в България, а и в Европа. Радва се и на любовта с Филип. Смята, че срещата им никак не е случайна. В началото на връзката им обаче не била много сигурна как ще продължат. „Не подозирах, че бихме могли да имаме връзка, заради разстоянието, което ни делеше, но той се пребори с много неща и направи така, че да сме заедно”, признава Лидия Инджова. Любимият й дори дошъл да живее при нея в София и останал около година. Направил го, за да може Лидия да играе спокойно в театъра и киното. А по-късно актрисата прави същото за него и се премества в Брюксел.
С него наистина отворих нова страница в живота си. Тази връзка обогатява и двама ни, защото сме от различни светове. В същото време сме в пълно разбирателство и гледаме в една посока. А ако има нещо за изясняване, говорим открито”, усмихва се Лидия.
Лидия участва в белгийската продукция „Зов за помощ”. Миналият декември се разчу, че лентата, в която играе и българинът Виктор Бисеров, е сред 10-те от общо 140 филма, които ще продължат в надпреварата за номинация „Оскар” в категорията „Най-добър късометражен филм”. За жалост в края на януари стана ясно, че „Зов за помощ” не е сред 5-те селектирани заглавия. Лидия едва ли е съжалявала. Все пак е безспорен успех е самият факт, че българската актриса участва в елитна международна продукция, при това наградена на много фестивали и достигнала до надпреварата за „Оскар”.
Лидия Инджова, която е родена в руския град Новоросийск, вече доби голяма популярност с ролята си на полицай в сериала „Дяволското гърло”, който направи силно впечатление още със старта си. Донка Чилингирова, както се казва героинята й в крими поредицата, може да се похвали и с кариера между България и Белгия.
„При една такава промяна се сблъскваш най-напред със самия себе си, и то по-силно от всякога. Видях си грешките, налага ми се непрекъснато да си правя „самодисекции“. Старите навици не ми вършат работа и успях да отстраня много от тях. На първо място – самосъжалението. Освен това се уча на търпение. Все пак трябва време, докато се разместят пластовете и се отвори място и за мен”, сподели Лидия преди време, когато вече се бе преместила в Брюксел.
Тя се решава на промяната, поемайки риска да загуби кариерата си в България, да се раздели с мечтите си за големи роли, тъй като тепърва трябва да се бори въобще да попадне в актьорските среди в Белгия. Не беше много сигурно и дали изборът й нямаше да се отрази на позициите й в България, където тъкмо бе започнала да си проправя път. През 2012 г. тя участва в сериала на БНТ „Недадените”, после имаше роли във филмите „Вяра, любов и уиски” и „Вила Роза”. Играеше и на театрална сцена. Пътят й бе ясен и тя уверено го следваше, докато не се влюби. Актрисата среща чаровния Филип, който учи френска литература и се занимава с музика и писане, и решава да го последва в Брюксел.
„Тръгнах от любов към двете най-важни неща за мен – приятеля ми и професията ми. Отне ми около година да се реша наистина да замина и около година да се подготвя, или по-скоро освободя”, разказва Лидия Инджова. В началото актрисата и приятелят й живеят в една мансарда в Брюксел. Никак не било лесно за Лидия да започне кариерата си едва ли не отново, тъй като нямала никакви солидни контакти в актьорските среди. Трябвало съвсем сама да си проправя път. „Отне ми време, докато разпитам и разбера как работи тяхната система”, казва тя.
Нейният нов път, съвсем очаквано, започва с кастинги. Докато един ден не печели роля в първия си късометражен филм. Междувременно трябвало и да усъвършенства познанията си по френски. Постига го с курсове по „Изкуства на речта” в Академия по изкуствата. Напреднала бързо и днес говори езика на Молиер свободно. За щастие, със заминаването си Лидия „не разрушила всичките си мостове” в България. Талантливата актриса получава роля в „Събирач на трупове”, който е дебютния й пълнометражен филм, а в него си партнира с Теодора Духовникова. С нея по-късно ще се срещнат и на снимачната площадка на „Дяволското гърло”, пише "Уикенд".
Младата актриса е убедена, че възможности винаги има. Самата тя обаче е реалист, при това доста строго и обективно си прави равносметки. Така достигнала до извода, че да успява трябва да промени някои неща в себе си, а с други да навакса. Като, например, да добие здравословно самочувствие. „Мащабите са ни малки. В останалото не отстъпвам. Просто не бива да спирам да се уча и развивам”, демонстрира увереност Инджова. В Белгия актьорите не работят с агенти, но пък това не я обезкуражава в борбите й. Напротив, стимулира я да продължава с вяра и хъс, както и да си търси агенти за Франция и Англия.
Това не сломява амбициите на Лидия. Напротив, актрисата изтъква, че е стимулиращо. „И тук отнема време, докато станеш добре платен, но пък се случват страшно много неща. Хубавото е, че ако знаеш езици, имаш възможност да излезеш на по-широк пазар, близо си до Лондон, Париж, Берлин. Това е един от огромните плюсове на Брюксел. Докато София е малко изолирана заради езика и местоположението си. В една своя лекция Елиф Шафак казва, че ако искаш да умъртвиш нещо, просто трябва да го обградиш и затвориш и то ще изсъхне вътре само. Убедена съм, че е така”, казва полицайката Донка от „Дяволското гърло”.
Днес тя е щастлива, че вече постига успехи не само в България, а и в Европа. Радва се и на любовта с Филип. Смята, че срещата им никак не е случайна. В началото на връзката им обаче не била много сигурна как ще продължат. „Не подозирах, че бихме могли да имаме връзка, заради разстоянието, което ни делеше, но той се пребори с много неща и направи така, че да сме заедно”, признава Лидия Инджова. Любимият й дори дошъл да живее при нея в София и останал около година. Направил го, за да може Лидия да играе спокойно в театъра и киното. А по-късно актрисата прави същото за него и се премества в Брюксел.
С него наистина отворих нова страница в живота си. Тази връзка обогатява и двама ни, защото сме от различни светове. В същото време сме в пълно разбирателство и гледаме в една посока. А ако има нещо за изясняване, говорим открито”, усмихва се Лидия.
