Макс беше моето северно дете. Сибирското хъски. Born to be Wild! Роденият пред Коледа се превърна в най-чудния и хубав подарък. За мен, за малкия ми племенник, за сестра ми. За цялото ни семейство. Донесе в дома ни обич и топлина. Радост и приятелство. Докато един ден го отровиха. Само месец преди да навърши две години. И преди да спечели битките, които ни предстояха!

Макс беше отровен в центъра на Пазарджик, на знаково място – пред сградата на общината. Макс го няма и страшно ми липсва. Но аз искам днес да разкажа как точно го загубих и как институциите не поискаха да разследват следите на отровителите на кучета в Пазарджик. И като ги видете и чуете тия чиновници да ви разказват по медиите колко загрижени са за вас и домашните ви любимци, просто не им вярвайте!

Искам да разкажа тази лична история заради моя Макс, заради мен. И заради вас!

Така започва историята си Жоро Гешев от Пазарджик. Една от многото истории, които напоследък ни се случва все по-често да срещаме в социалните мрежи. Може би щяхме просто да я прочетем, да потъгуваме с автора й и да я подминем. Но този път няма да го направим. Защото и ние като медия се чувстваме отговорни за жестоката смърт на Макс...

В средата на ноември ви информирахме за зверството в Пазарджик на неизвестния и до ден днешен, който отрови 6 кучета. Публикувахме коментарите на възмутени и потресени до дъното на душата си хора. Информирахме ви, че полицаите в Пазарджик разследват случая на умишлено причиняване на смърт на куче - само едно, защото неговият стопанин беше подал сигнал. По-късно се свързахме с говорителя на полицията, който изрази недоумението си от факта, че хората предпочитали да сигнализират за подобни неща във Фейсбук, а не да се обаждат на 112. И заяви, че въпреки това полицията в Пазарджик се е задействала - били са изпратени разследващ полицай и оперативни полицаи на мястото, за "което се твърди, че е имало разхвърляна отрова за кучета".

Отрова така и не беше намерена. След като няма - пардон, не беше намерена, отрова, по логиката на полицията значи няма и отровител. Прочете обаче докрай историята на стопанина на сибирското куче Макс. Оказа се, че отровните наденици са намерени - не от полицията, от стопанина на Макс, но... изглежда, за институциите в България важи онова "има отрова - има проблем, няма отрова - няма проблем"...

***

Имах две кучета, порода сибирско хъски. Отглеждаха се у нас, в дома ни, като част от смейството. Ежедневно ги извеждах, сутрин и късно вечер, след работа. Работя до късно, не съм на държавна хранилка. Винаги с повод. Около десетина дни преди убийството на Макс при вечерната ни разходка моя позната, таксиметров шофьор, се провикна от стоянката да не разхождам кучетата из центъра на града, щото до момента е закарала три отровени на ветеринаря, треперещи, повръщащи кръв...

Прибрах се, влязох през интернет в пазарджишките групи. И разбрах. Вярно беше. Нечовешко, но истина! Разбрах и откъде беше тръгнало. От възмутени от нашествието на бездомни кучета и бездействието на общинските власти граждани. После разхождах кучетата си извън града. Като ги откарвах дотам с колата. Докато на 21. ноември видях в сутрешния блок на една от националните телевизии репортаж от Пазарджик, в който полицията твърдеше, че отрова за кучета в града няма! Препредадоха го и местните медии. Аз си отдъхнах.

И на 24. ноември изведох моите домашни любимци на разходка. В града. Чист от отрова! До малките тревни площи пред общината. На сто метра от дома ни, където се пребираме всеки ден. А Макс започна да преплита крака, да залита и трепери. У нас вече повръщаше кръв. Намерихме ветеринарния лекар в заведение, беше събота вечер. Вече беше късно. За Макс! По- малко от 15 минути! Толкова едро и силно куче, толкова силна отрова, вероятно от Турция я внасят, над 20 кучета умрели за седмица, заключи докторът и си взе парите, без да издаде документ... То в такъв момент на кой му е до документ. Ама когато след три дни бе помолен да даде становище като компетентно лице, отказа. Пази си лапачката човекът! Па за едно куче бива ли после кучета да те ядат и кучета да ядеш! При феодализма е така! Нали?!

Амбицира ме тоя доктор. Стиснах болката толкова силно, та да я удуша. Събрах някакви сили да стана. И тръгнах. По инстанции. Първо отидох на мястото на престъплението. Една седмица след снъртта на Макс отровните наденички безсрамно, цинично си стояха там, в тревните площи пред общината. До тях възнак полегнал огромен мъртъв плъх. Звъннах на 112, както ме посъветваха от полицията с втората си медийна изява на 26.11. Послушах ги, не писах във фейсбук, звънях на посочения телефон. Отговориха ми. Че няма да изпратят никого! И ме посъветваха да събера стръвта и да я занеса в общината. Не разбрах защо точно в общината, като от полицията обявиха, че водят разследване. Ама може и да съм пропуснал новината местната полиция да е станала поделение на местната власт?!

Обадих се на дежурния прокурор, откъдето учтиво ме насочиха към РПУ-то и зоополицията му. От РПУ-то отказаха да изпратят компетентен човек за намерения материал, не било тяхна работа. Няма значение, че пред микрофоните твърдят друго. Разследват хората, ама доказателства явно не им трябват! Те си могат и без тях! И живеейки още във времето на ХЕИ, ме напътиха там. То не че има някаква разлика между ХЕИ и РИОКОЗ! Там лаборатория няма!

Два часа, премръзнал, звънях по институции и чаках някой компетентен орган да дойде и вземе веществено доказателство за извършено престъпление. Никой не се отзова! Може би щото нямаше камери, дето са като селфи – поръчваш си ги и им се наслаждаваш само ти! Накрая, пропаднал в безизходица, реших да се обадя на една пазарджишка защитница на животни. Странно за нашия град, че ги има такива, нали?! И аз така си помислих, когато незнайно как се свърза с мен ден по-рано, за да ме разпитва запазил ли съм отровен материал, предоставил ли съм го на някого, на кого съм сигнализирал, искаше имена просто. И тя не дойде, за да отнесе намерения материал на ''разследващия полицай''. Прати да го вземе ''Брокс“! Да, почистващата фирма! Или беше строителна? Обърках се.

Оказа се, че и в Пловдив няма лаборатория, която да изследва отровната стръв. Няма нито държавна, нито частна. Поне аз не успях да намеря такава. И затова накрая последвах отговора на мое запитване към БАБХ: моят случай е в ресора на полицията. Взех плика с отровните наденици и отидох в РПУ-Пазарджик. На гише ''Работа с граждани“ най-подробно разказах. Отговориха ми с въпрос: Ми аз к'во да ги правя?! Ние нямаме лаборатория...На въпроса ми аз какво да ги правя, последва – хвърли ги в коша! Та така пак стигнахме до ''Брокс'', ако преди това не ги изрови някое животно или бездомник...

Не съм ги хвърлил. Но онази вечер видях едно малко дете да се рови в тревните площи пред общината. Където още има парчета зеленясала наденица. Играеше си...Чета из пазарджишките групи за нови случаи на отровени кучета. Придружени с видеа на агонизиращи...И си мисля. За хората, за животните. За тая клета държава, дето сме обречени! Да мрем като кучета, без история!

В памет на моето сибирско дете Макс (CH. Sindarin’s Born To Be Wild SD)

 

автор: Trafficnews.bg